— Доста време прекарах в кабинета на сестрата — промърмори Джейсън. — Всеки път, когато ходех там, госпожа Бут ме поглеждаше с лошо око. Дори веднъж чух слух, че погледът й бил лазерен лъч, който можел да ти стопи мозъка.
Ариа се разсмя.
— И аз съм го чувала. — След това се намръщи. — Защо си ходил в кабинета й? — Тя нямаше спомени Джейсън да е боледувал често — той беше звездата на футболния отбор през есента, а пролетно време играеше бейзбол.
— Не съм боледувал — поправи се Джейсън. Дръпна нагоре и надолу малкия цип на спортния си клин. — Аз, ъ-ъ-ъ, посещавах училищния психолог доктор Аткинсън. Всъщност, той ме караше да го наричам Дейв.
— О! — пропя Ариа, насилвайки се да се усмихне. В това нямаше нищо лошо, нали? Всъщност дори самата тя беше помолила техните да я изпратят на психолог, щом се установиха в Рейкявик — Али беше изчезнала няколко месеца по-рано. Вместо това Ила предложи Ариа да се заеме с хата йога.
— Идеята беше на родителите ми — сви рамене Джейсън. — Не можах да се адаптирам лесно към преместването в Роузууд, когато бях в осми клас. — Той завъртя очи. — Бях много срамежлив и нашите решиха, че ще ми се отрази добре да поговоря с някой, който гледа обективно на нещата. Дейв не беше чак толкова лош. Освен това разговорите с него ме освобождаваха от час.
— Познавам много хора, които посещаваха Дейв — каза бързо Ариа, въпреки че, честно казано, не познаваше нито един. Може би това беше голямата тайна, която Джейсън криеше. Не е нещо, което да я кара да изпада в паника.
Инструкторът се върна, опаса Джейсън с ремъци и се отдалечи. Джейсън погледна Ариа и я попита с какъв тип катерене би искала да започне — лесно, средна сложност или трудно. Ариа изсумтя.
— Не мислиш ли, че това е много глупав въпрос? — изкикоти се тя.
— Просто проверявам — отвърна Джейсън и се ухили. Поведе я към лесната секция на стената и се изкачи няколко фута нагоре, за да й покаже как да поставя левия си крак на стената и да се издърпва нагоре с дясната ръка. Когато се катереше той, всичко изглеждаше много лесно. Ариа стъпи на първата скала и мускулите й се напрегнаха. Тя протегна ръка към скалния ръб над главата си и се издърпа нагоре. За нейна огромна изненада не падна. Джейсън не сваляше поглед от нея.
— Страхотно се справяш! — извика той и се ухили.
— Сигурно го казваш на всички момичета — проплака Ариа, но продължи да се изкачва нагоре. Не гледай надолу, не спираше да си повтаря тя. Преди й се завиваше свят дори когато заставаше на най-ниската дъска за скачане в местния басейн.
— Онзи ден ми каза, че си се преместила при баща си и новата му приятелка — рече Джейсън, без да изостава от нея. — Каква е тая работа?
Ариа се протегна към друга скала.
— Родителите ми се разделиха след като се върнахме от Исландия — започна тя, чудейки се как да го формулира. — Баща ми имаше връзка с бивша негова студентка. Сега ще се женят. Освен това тя е бременна.
Джейсън я погледна.
— Мили боже.
— Много ми е странно. Тя е почти на твоята възраст.
Джейсън направи физиономия.
— Кога са започнали да се срещат?
— Когато бях в седми клас — призна Ариа. Тя огледа скалите над главата си в търсене на подходящо място за захващане. Колко беше хубаво, че разговарят — така си отвличаше вниманието от мислите за това колко трудно е всъщност катеренето. — Хванах ги да се целуват в колата на баща ми. — После, може би защото се беше сетила за начина, по който Али се беше сопнала на Джейсън за котката, тя добави: — Твоята, ъ-ъ-ъ… сестра… беше с мен. И не ми позволи да видя какво ще стане след това.
Тя погледна Джейсън, чудейки се дали не беше прекосила границата. На лицето му беше изписано неутрално изражение.
— Извинявай — сконфузи се тя. — Не трябваше да го казвам.
— Не… разбрах те. Сестра ми си беше такава. Знаеше точно кое копче да натисне.
Ариа увисна на стената, изпитала внезапна умора.
— И ти ли си имаше копче?
— Аха. Момичетата.
— Момичетата ли?
Джейсън кимна.
— Дразнеше ме с момичетата. Понякога се чувствах… неловко. И тя ме подиграваше за това.
— Тя наистина познаваше добре всичките ни слабости — каза Ариа. Погледна отново нагоре, изпълнена с чувство за вина. — Чувствам се много странно да разговарям с теб за нея.