Внезапно Джейсън се оттласна от стената и се залюля свободно на ремъка.
— Слез малко на земята — каза той. — Просто се плъзни по ремъка.
Ариа се плъзна надолу както й показа той и тромаво се приземи на тепиха. Джейсън я погледна сериозно и Ариа се зачуди дали пък не е сбъркала, като е повдигнала въпроса за Али. Но след това той каза:
— Може би е добре, че разговаряме за нея. Точно сега Алисън е онзи огромен слон в стаята, за който никой не иска да говори с мен. Когато съм си вкъщи, родителите ми не обелват дума за нея. Когато съм с приятели, те не казват нищо. Знам, че хората я обсъждат, но когато са около мен, изведнъж млъкват. Знам, че сестра ми не беше светица. Знам, че някои хора не я харесваха. Някои повече от… — Той промърмори нещо и се отдръпна назад, свивайки устни.
— Какво беше това? — попита Ариа, навеждайки се напред.
Джейсън махна с ръка, омаловажавайки думите си.
— Бих искал да говориш с мен за Али.
Ариа се усмихна успокоена. Разговорите с Джейсън щяха да й представят нова гледна точка към истинската същност на сестра му. Тя се зачуди дали да не му признае какви неща е разказвала Али за него на Джена Кавана — или какво Джена е казала за него на Ариа. Или как Иън се е появил в месинджъра и е казал, че някой го принуждава да бяга. Или как новият А. е помогнал на Иън да избяга.
Изведнъж й хрумна нещо. Това беше причината А. да се опитва да й втълпи идеята, че Джейсън крие нещо — той искаше да уплаши Ариа. Ако тя започнеше да излиза с Джейсън, щеше не само да му разкаже за съобщенията от А., а и за участието му в зловещия план на Иън. Ченгетата може и да не вярваха в съществуването на А., но не беше изключено Джейсън да повярва. Тук ставаше въпрос за убийството на сестра му.
Ариа размърда пръстите на краката си, вбесена от мисълта, че някой отново се опитва да я манипулира. Иън най-вероятно беше виновен и сега се опитваше да сътвори някаква сложна игра. Тя погледна към Джейсън, готова да му признае всичко.
— Ще се катерите ли? — прекъсна ги едно момче от долните класове и Ариа подскочи изненадана. То махна с ръка към стената, на която тя се беше подпряла. Ариа поклати глава и се отмести. Край тях минаха три момичета, които подозрително изгледаха Джейсън и Ариа, сякаш ги бяха разпознали от новините. Дори музиката като че ли звучеше по-тихо, сякаш някой беше усетил, че се води важен разговор.
Ариа стисна устни. Мястото не й се струваше особено подходящо за разговори, свързани с Али и Иън. Може би щеше да го разкаже на Джейсън в колата, докато пътуваха към къщи и бяха сами.
Тогава се сети за поканата, пъхната във външния джоб на чантата й, която беше оставила заедно с палтата им до стената. Все още овързана с ремъците, Ариа се приближи с олюляване до чантата и измъкна картончето.
— Имаш ли някакви планове за утре? — попита тя.
— Нямам. Защо?
— Една от картините на мама ще бъде изложена във фоайето на някакъв хотел. — Тя му подаде поканата. — Утре правят парти по случай официалното откриване. Мама ще бъде там с новия си приятел, а аз въобще не го харесвам. Предпочитам мислите ми да бъдат заети с теб, вместо с него. — Тя го погледна кокетно.
Той й се усмихна в отговор.
— От доста време не съм ходил на партита. — Той приближи поканата до очите си и се зачете. Лицето му се смръщи. Адамовата му ябълка започна да прескача.
— Какво има? — попита Ариа.
— Това шега ли е? — попита Джейсън с прегракнал глас.
Ариа примигна.
— К-какво имаш предвид?
— Защото въобще не е смешна — рече той с широко отворени очи. Не изглеждаше ядосан, по-скоро… уплашен.
— Какво става тук? — извика Ариа. — Нищо не разбирам.
Джейсън се вгледа в нея. Лицето му се промени, дори придоби донякъде отвратено изражение, сякаш Ариа беше покрита от глава до пети с пиявици. След това, за неин ужас, той се освободи от ремъците си, хвърли ги на пода и хукна към мястото, където лежаха нещата им и облече палтото си.
— Т-трябва да вървя.
— Какво? — Ариа се опита да го хване за ръката, но все още беше овързана с ремъците и не можеше да разгадае как да ги свали. Джейсън дори не я погледна. Пъхнал ръце в джобовете си, той профуча покрай гишето, като едва не се блъсна в група тийнейджъри, които тъкмо влизаха.
Няколко минути по-късно Ариа най-после успя да се освободи от ремъците. Тя облече палтото си и изтича навън. Група момчета излизаха от един рейндж роувър. Една майка държеше малкото си момиченце за ръка и му помагаше да влезе вътре. Ариа се огледа наляво и надясно.