— Джейсън! — извика тя. Беше студено, от устата й излизаше пара. Един джип зави рязко по улицата. Джейсън беше изчезнал.
Ариа стоеше под лампата пред залата и се взираше в поканата за откриването на „Радли“. На нея имаше адрес и име. Някакъв мъж на име Джордж Фриц беше архитектът, преработил сградата в хотел. Имаше списък с представяните художници, сред които се виждаше името на Ила. Какво в тази покана беше изплашило Джейсън толкова много? Какво искаше да каже с въпроса си дали това е някаква шега? Не искаше ли да се запознае с майка й? Или не искаше да се появява на обществени места с Ариа?
— Джейсън! — извика отново тя, този път по-слабо. В този миг чу слаб смях. Огледа се, озадачена и изплашена. Не видя никого, но смехът продължи да се лее, сякаш някой злобно й се присмиваше.
21.
Цялата истина
Същия петък вечерта Емили паркира колата си на алеята пред къщата на Айзък и нервно го проследи с поглед как излиза от тях и тича към колата й.
— Здрасти! — извика той и погледна към небето. — Май ще вали сняг. Сигурна ли си, че искаш да се разходим?
Емили кимна припряно. Айзък й беше изпратил есемес след училище, питайки я дали ще мине през тях вечерта. В първия момент Емили реши, че това е шега. Но когато получи втори есемес, в който я питаше защо не отговаря, тя се зачуди дали госпожа Колбърт му беше разказала за срещата им в „Епълбис“ предишната вечер — или че знае, че е спал с нея. Може би Айзък все още живееше с впечатлението, че всичко е наред.
Но Емили по никакъв начин нямаше да стъпи отново в къщата на семейство Колбърт, дори и родителите му да бяха цялата вечер на партито по случай откриването на хотел „Радли“. Емили не беше от типа момичета, които не се подчиняват на заповедите на възрастните, дори и те да бяха жестоки, злобни и неприемливи. Само че какво да прави в такъв случай? Никога повече да не посещава Айзък у тях? Всеки път, когато той я покани у дома си, да измисля разни шантави оправдания?
Предишната вечер, когато Емили и Карълайн си легнаха, сестра й отново я попита защо е избягала с плач от „Епълбис“. Емили изведнъж рухна и й призна какво й е казала госпожа Колбърт. Карълайн седна в леглото и зяпна ужасено.
— Защо ти е казала, че си опозорила дома й? — попита тя. — Заради онова с Мая?
Емили поклати глава.
— Едва ли. — Толкова я беше срам. Ако техните ги бяха хванали да го правят в нейната стая, сигурно щяха да му извадят ограничителна заповед. — Може би съм си го заслужила — промърмори тя.
Двете замълчаха, заслушани в шумоленето на разлюляната от вятъра царевица в двора.
— Не знам какво бих правила, ако майката на Тофър ме мрази — каза Карълайн в мрака. — Не съм сигурна, че ще можем да останем заедно.
— Знам — отвърна Емили с пресъхнало гърло.
— Трябва да говориш с Айзък за това — посъветва я Карълайн. — Трябва бъдеш откровена с него…
— Емили?
Тя примигна. Айзък си беше сложил колана, готов за тръгване. Цялото й тяло пулсираше. Айзък беше прибрал косата си назад и беше увил тъмнозелен шал около врата си. Когато се усмихна, белите му зъби блеснаха. Той се наведе напред, за да я целуне, но тя се вцепени, сякаш очакваше да завият сирени, госпожа Колбърт да изскочи иззад храста и да се развика.
Тя наведе глава, преструвайки се, че търси ключовете на колата. Айзък се отдръпна назад. Дори в мрака Емили забеляза малката ямичка, която се образуваше в ъгъла на дясното му око всеки път, когато се тревожеше.
— Добре ли си? — попита той.
Емили се обърна напред.
— Да. — Тя запали двигателя и изкара волвото от алеята.
— Очакваш ли с нетърпение утрешното парти в „Радли“? — попита Айзък. — Този път наех смокинг. По-добре от стария костюм на татко, нали? — Той се захили.
Емили изненадано прехапа устни. Нима той още смяташе, че двамата ще идат заедно на партито?
— Разбира се — отвърна тя.
— Татко се е притеснил ужасно заради кетъринга и не спира да ми натяква как отново съм отказал да му помогна, защото имам среща. — Айзък се ухили и я бодна с пръст в ребрата.
Емили стисна силно волана и очите й се напълниха със сълзи. Повече не можеше да издържа.
— Значи… родителите ти не са казали нищо за това, че ще ходим на партито заедно? — избъбри тя.