Уайлдън прокара пръсти по емблемата на роузуудската полиция, която беше бродирана на якето му.
— Иън ли ти напълни главата с тези глупости, Спенсър? По време на посещението си на вашата веранда?
Стомахът на Спенсър се сви.
— Откъде знаеш?
Уайлдън я погледна.
— Току-що ми се обадиха от централата. Получили са обаждане. Някой ви е видял да разговаряте.
— Кой?
— Обаждането е било анонимно.
Спенсър усети леко замайване. Тя погледна приятелките си — само на тях беше разказала за тайната си среща с Иън — но те изглеждаха изненадани и шокирани. Само един човек би могъл да знае, че двамата с Иън са се срещали. А.
— Защо не дойде при нас веднага след това? — Уайлдън се наведе към Спенсър. Дъхът му миришеше на кафе. — Веднага щяхме да вкараме Иън обратно в затвора. Тогава нямаше да може да избяга.
— А. ме заплаши — възрази Спенсър. Тя прегледа входящите си съобщения и показа есемеса на А.
Ако горката малка госпожица Несъвършена изчезне внезапно…
Уайлдън се залюля напред-назад на токовете си. Заби поглед в земята, където допреди по-малко от час беше лежал Иън, и въздъхна.
— Вижте какво, ще се върна в къщата и ще събера екип. Но не може за всичко да обвинявате А.
Спенсър погледна към уоки-токито на колана му.
— Защо не им се обадиш оттук? — настоя тя. — Можете да се срещнете в гората и веднага да започнете да го търсите.
На лицето на Уайлдън се изписа смущение, сякаш не беше очаквал подобен въпрос.
— Момичета, просто ме оставете да си върша работата. Трябва да следваме… процедурата.
— Процедурата? — повтори Емили.
— О, Господи — ахна Ариа. — Той не ни вярва.
— Вярвам ви, вярвам ви. — Уайлдън се наведе и огледа терена около няколко ниско надвиснали клони. — Но най-добре си вървете вкъщи и си починете. Аз поемам всичко оттук.
Внезапен порив на вятъра повдигна краищата на сивия вълнен шал около врата на Спенсър и бързо утихна. Сребрист лунен лъч проряза мъглата. След няколко секунди вече никоя от тях не виждаше светлината от фенерчето му. Спенсър се запита дали си въобразява, или той наистина се опитва да се отърве от тях. Дали се тревожеше за това, че тялото на Иън е захвърлено някъде, в гората… или за нещо друго?
Тя се обърна и впери поглед в пустото дере, молейки се трупът на Иън да се появи отново. Никога нямаше да забрави едното му оцъклено око и другото, което сякаш беше залепено с лепило. Вратът му беше извит под неестествен ъгъл. На дясната си ръка все още носеше платинения си ученически пръстен и синият му камък проблясваше на лунната светлина.
Другите момичета също се взираха в празното дере. След това чуха леко изпукване на съчка някъде в далечината. Хана сграбчи ръката на Спенсър. Емили изписка тихичко. Всички замръзнаха на място и започнаха да се ослушват. Спенсър чуваше как сърцето й пулсира в ушите.
— Искам да си ида у дома — проплака Емили.
Всички кимнаха едновременно — и те си мислеха същото. Докато роузуудската полиция не започнеше да претърсва гората, тук не бяха в безопасност.
Тръгнаха обратно към къщата на Спенсър. Щом се отдалечиха от дерето, Спенсър забеляза в далечината слабия лъч от фенерчето на Уайлдън, което осветяваше околните дървета. Тя се спря и гърлото й отново се сви.
— Момичета — прошепна тя и посочи напред.
Фенерчето изведнъж угасна, сякаш Уайлдън беше усетил, че го виждат. Стъпките му постепенно се отдалечаваха и заглъхваха, докато не се изгубиха напълно. Той не отиваше в къщата на Спенсър, за да събере екип, както беше обяснил по-рано. Не, той навлизаше навътре в гората… точно в противоположната посока.
2.
Каквото повикало, такова се обадило
На следващата сутрин Ариа седеше до жълтата пластмасова маса в малката кухничка на баща й в Стария Холис, университетското градче до Роузууд, и похапваше мюсли със соево мляко, докато се опитваше да чете „Филаделфия сентинъл“. Баща й Байрън вече беше решил кръстословицата и беше оставил по страниците мастилени петна.
Мередит, бивша студентка на Байрън и настояща негова годеница, седеше в дневната, която се намираше до кухнята. Беше запалила няколко ароматни пръчици с аромат от пачули и целият апартамент миришеше на фризьорски салон. От телевизора в дневната се разнасяше успокояващият звук на разбиващи се вълни и кряскащи чайки. „При всяка контракция вдъхнете дълбоко пречистващия аромат — инструктираше някакъв женски глас. — След като издишате, изпейте три пъти хий, хий, хий. Да опитаме заедно“.