Айзък я погледна изненадано.
— Ами, всъщност през последните няколко дни почти не съм се виждал с тях, много са заети. Но защо да имат нещо против? Нали бяха там, когато те поканих?
Край тях мина кола, запътила се в другата посока, ксеноновите й фарове ги заслепиха. Емили не каза нищо.
— Сигурна ли си, че си добре? — отново я попита Айзък.
Емили преглътна тежко. Усещаше горчив бадемов вкус в устата си, както всеки път, когато трябваше да направи нещо решаващо. Минаха покрай „Уауа“ и преди да се усети какво прави, тя вече завиваше трескаво към паркинга покрай един зелен контейнер за отпадъци. Спря колата, облегна челото си на волана и проплака тихо.
— Емили? — обърна се загрижено към нея Айзък. — Какво има?
Сълзите замъглиха погледа й. Колкото и да не й се искаше да го прави, тя знаеше, че трябва да му каже. Завъртя около пръста си синия пръстен, който той й беше подарил.
— Заради… майка ти е.
Айзък нежно рисуваше фигурки по гърба й.
— Какво заради майка ми?
Емили потри с длани бедрата си и въздъхна. Просто бъди откровена, беше казала Карълайн. Тя можеше да бъде откровена е Айзък, нали?
— Тя знае, че ние… нали се сещаш? Че сме спали заедно — проплака Емили. — И ми наговори толкова странни неща на вечеря. Не спираше да намеква колко съм… бърза. А когато по-късно вечерта измих чиниите, в шкафа намерих наша снимка от вечерта, когато отидохме заедно на благотворителната сбирка на „Роузууд дей“. Майка ти беше отрязала главата ми от снимката. Само моята глава. — Тя преглътна тежко, без да намери смелост да го погледне. — Но тогава си помислих, че го приемам твърде навътре, не исках да ти кажа нищо. Но след това, снощи, бях заедно е Карълайн в „Епълбис“. И… майка ти също беше там. Тя дойде при мен и ми каза да не стъпвам в дома ви отново. — Гласът й се пречупи при думата отново.
В колата настъпи тишина. Емили стисна здраво очи. Почувства се едновременно ужасно и облекчена. Сякаш свали огромен товар от раменете си.
Най-накрая се осмели да погледне Айзък. Той беше сбърчил нос, сякаш усещаше някаква гадна миризма от контейнера. Отново я връхлетяха тревожни мисли. Ами ако съсипе завинаги връзката на Айзък с майка му?
Той изду бузи и въздъхна тежко.
— Стига де, Емили.
Тя примигна.
— Моля?
Той завъртя главата си към нея и я погледна. Лицето му изразяваше разочарование.
— Майка ми не би изрязала главата ти от снимката. Това би направило някое дете. Никога не би се изправила пред теб в „Епълбис“, за да ти наговори такива неща. Може би не си я разбрала добре.
Емили усети как пулсът й се учестява.
— Много добре разбрах.
Айзък поклати глава.
— Майка ми те обича. Така ми каза. Радва се, че сме заедно. Въобще не е споменавала, че ти забранява да идваш в къщата. Не смяташ ли, че би ми го казала?
Емили се изсмя рязко.
— Може би не ти го е казала, защото е искала аз да го направя. Искала е аз да съм лошата. Точно както и стана.
Айзък остана мълчалив дълго време, загледан в дланите на ръцете си. Върховете на пръстите му имаха мазоли от дългите години свирене на китара.
— Миналогодишната ми приятелка каза същото — бавно изрече той: — Че семейството ми й казало да стои далеч от мен.
— Може би майка ти е постъпила по същия начин и с нея! — извика Емили.
Айзък поклати глава.
— По-късно тя ми призна, че си е измислила всичко. Направила го е, за да спечели вниманието ми. — Той я изгледа равнодушно, сякаш изчакваше да види дали е схванала мисълта му.
Пламтящата кожа на Емили изстина изведнъж.
— Какво, както намирането на тялото на Иън в гората е било за привличане на вниманието ли? — извика тя.
Айзък вдигна безпомощно ръце.
— Не съм казал такова нещо. — Просто… Исках да излизам с някой, който не си пада по драматичните жестове. Мислех, че и ти го искаш. Човекът до мен трябва да харесва семейството ми, не да се бори срещу него.
— Въобще не се боря! — възрази Емили.
Айзък отвори вратата на колата и излезе навън. Нахлу леденостуден въздух и я накара да се свие.
— Какво правиш? — попита Емили.
Той се наведе през отворената врата и я погледна със свити устни.
— Трябва да си вървя.
— Не! — проплака Емили. Отвори своята врата и изтича след него по паркинга. — Стига де!