Входната врата на къщата се отвори и Емили отново се наведе. Мъжът от всекидневната слезе по стъпалата и тръгна по тъмната пътечка. Когато сензорът над гаража усети движение и лампата му се включи, той се стресна и замръзна изненадано на място. Тогава Емили го видя в лице, залян от светлина. Той носеше маратонки и тежък анорак. Ръцете му бяха свити в гневни юмруци. Когато очите на Емили стигнаха до лицето му, стомахът й се сви на топка. Той гледаше право в нея. Веднага го разпозна.
— О, Господи — прошепна тя. Рошавата руса коса, извитите устни, поразителните сини очи, които не се отместваха от нея.
Това беше Джейсън Дилорентис.
Емили запали двигателя и рязко даде газ. Светна фаровете едва след като зави зад ъгъла. В този миг чу телефона си да звънва. Порови в чантата, измъкна го и погледна към дисплея.
Имате 1 ново съобщение.
Защо ли ТОЙ е толкова ядосан?
22.
Няма нищо по-хубаво от един ултиматум за началото на уикенда
Ето я. Голяма викторианска къща на ъгъла на една задънена улица, онази същата с розовите храсти край оградата с кръглата тикова платформа на задната веранда. Наполовина изкопаната яма в задния двор трябваше да е обградена с жълта полицейска лента… но лента нямаше. Всъщност дори яма не се виждаше никъде. Дворът представляваше широко, равно пространство, покрито с прясно окосена трева, недокоснато от булдозерите.
Хана погледна надолу. Караше стария си бегач, който не беше докосвала от деня, в който взе книжка. Ръцете й изглеждаха подути. Дънките й стягаха на дупето, хълбоците й изпъкваха, пред очите й падна кичур сплъстена кафеникава коса. Тя прокара език по зъбите си и усети металните шини. Когато погледна към двора на Али, видя Спенсър да се промъква през малинака, който разделяше двете съседни къщи. Косата на Спенсър беше по-къса и малко по-светла, същата, каквато беше в шести клас. Зад доматените насаждения се спотайваше една кльощава Емили с бебешко лице, която стрелкаше нервни погледи насам-натам. Ариа, с големите розови кичури в косата, облечена със странна германска туника, клечеше до големия дъб.
Хана потрепери. Знаеше добре защо са тук — искаха да откраднат знамето на Али. Това беше онази събота, след като обявиха началото на „Капсулата на времето“.
Момичетата се събраха в средата на двора. Всички изглеждаха нервни. Тогава от къщата се чу силното туп и задната врата се отвори. Хана и останалите се шмугнаха между дърветата, а Джейсън хукна през двора. Вратата на верандата отново се затръшна. Али се изправи там с ръце на кръста, с разпиляна по раменете руса коса, с розови и блестящи устни.
— Вече можете да се покажете — извика тя.
Али въздъхна и тръгна през двора, високите й токчета потъваха в мократа трева. Когато се приближи до Хана и останалите, тя бръкна в джоба си и измъкна едно яркосиньо парче плат. То приличаше точно на късчето знаме за „Капсулата на времето“, което Хана беше намерила в „Стийм“ преди няколко дни.
Но нали Али беше изгубила знамето си? Хана погледна объркано другите момичета, но старите й приятелки като че ли не забелязваха, че нещо не е наред.
— Ето как съм го украсила — обясни Али, посочвайки различните рисунки върху плата. — Ето го логото на Шанел. А това е манга жаба, това — състезателка по хокей на трева. А не смятате ли, че инициалите на „Луи Вюитон“ са просто прелест?
— Прилича направо на дамска чантичка! — прехласна се Спенсър.
Хана ги изгледа неспокойно. Нещо не й изглеждаше наред. Ситуацията не се развиваше така, както би трябвало. В този миг Али щракна с пръсти и приятелките й замръзнаха. Ръката на Ариа увисна неподвижно, на косъм от знамето на Али. Няколко кичура от косата на Емили останаха да стърчат във въздуха, уловени от вятъра. Спенсър имаше странно изражение на лицето, нещо между фалшива усмивка и гримаса.
Хана зашава с пръсти. Само тя не беше замръзнала. Погледна Али с разтуптяно сърце.
Али се усмихна сладко.
— Изглеждаш много добре, Хана. Напълно си се възстановила, гледам.
Хана погледна към твърде тесните си дънки и прокара пръсти през сплъстената си коса. Възстановена не беше думата, която тя би използвала. Възстановяването и превръщането й в примадона щеше да се случи чак след няколко години.
Али поклати глава, забелязвайки объркването на Хана.