„Съгласна“ — отговори му Ариа. Тя се отпусна замаяна и изпълнена с облекчение. Значи за всичко това си имаше обяснение. Може би Джейсън все пак не я мразеше.
Телефонът й отново иззвъня. Ариа погледна дисплея. Беше Емили. Ариа се поколеба, но накрая реши да се обади.
— Трябва да поговоря с теб — каза Емили с напрегнат глас. — Става дума за Джейсън.
Ариа изпъшка.
— Стига си прави погрешни изводи. Али е излъгала Джена за него.
— Не бъди толкова сигурна.
Емили се накани да каже още нещо, но Ариа я прекъсна.
— Ще ми се да не бях ви казвала за това. Думите на Джена създадоха само проблеми.
— Но са чистата истина — възрази Емили.
Ариа се плесна по челото.
— Емили, ти си издигнала Али на пиедестал! Тя беше лъжлива, манипулативна кучка — заговорничеше срещу мен, срещу Джейсън, срещу самата теб. Приеми го.
След това прекъсна разговора, пусна телефона в чантата си и отиде да вземе ключовете за субаруто. Ограничеността на Емили я вбесяваше. Ако само за миг приемеше, че Али е излъгала Джена за брат си, само за да успее да я накара да разкрие тайните си, Али никога повече нямаше да е онова перфектно момиче от спомените на Емили. За нея беше по-лесно да си мисли, че Джейсън е лошият, въпреки че нищо не подкрепяше тази теория.
Странно, как любовта кара хората да вярват на всичко.
Новата къща на семейство Дилорентис се намираше на тиха, приятна уличка, недалеч от мизерната гара на Ярмът. Първото нещо, което Ариа забеляза, бяха камбанките на предната врата — имаше ги и в предишната къща на Али. Когато заставаше пред вратата им, очаквайки Али да слезе, тя винаги ги побутваше с пръст, опитвайки се да композира мелодийка.
Автомобилната алея беше празна, а къщата изглеждаше тъмна. Завесите бяха спуснати, а лампите загасени. Сградата, в която се намираше гаражът и апартаментът на Джейсън на втория етаж, беше отделена от ниска каменна стена, а от другата й страна се издигаше висока ограда от ковано желязо. За нейна изненада на улицата или в двора нямаше олтари на Али — но пък семейство Дилорентис бяха поискали от медиите да не разкриват настоящото им местопребиваване. И може би медиите бяха уважили желанието им.
Ариа тръгна по алеята към гаража. Стомахът й се сви от вълнение. След това се чу дрънчене и едно силно баф. От тясното пространство между гаража и желязната ограда изскочи един ротвайлер, който влачеше дълга верига, закачена за кожен каиш около врата му.
Ариа отскочи назад. От устата на кучето се разлетя пяна. Тялото му беше здраво, набито и мускулесто.
— Шшт! — опита се да му извика тя, но от устата й излезе само шепот. Кучето залая злобно, очевидно усещайки страха й. Тя отчаяно погледна към апартамента над гаража. Джейсън щеше да слезе и да й помогне, нали? Но стаите горе също бяха тъмни.
Ариа протегна ръце напред, опитвайки се да изглежда спокойна, но това като че ли раздразни още повече кучето. То започна да пръхти, напрегна се и оголи дългите си, остри зъби. Ариа отново извика безпомощно и отстъпи назад. Хълбокът й се удари в нещо твърдо и тя изохка стреснато. Беше се блъснала в парапета на стълбите, които водеха към апартамента над гаража. С ужас осъзна, че кучето я беше притиснало в ъгъла — зад нея се издигаше каменната стена, която разделяше гаража от къщата. Тя беше твърде висока за прескачане, а кучето блокираше тясната пътека, която водеше към задния двор и автомобилната алея. Единственият спасителен маршрут беше нагоре по стълбите към апартамента на Джейсън.
Ариа преглътна тежко и хукна нагоре с разтуптяно сърце. Кучето се хвърли след нея, лапите му затупкаха по мокрите дървени стъпала. Тя заудря по вратата.
— Джейсън! — извика тя. Никакъв отговор. Тя започна трескаво да натиска бравата на вратата му. Беше заключена. — Какво става тук, по дяволите! — изкрещя Ариа и се притисна към вратата. Кучето се намираше само на няколко стъпала от нея. Ариа забеляза, че прозореца до вратата е открехнат. Тя бавно протегна ръка и го отвори по-широко. Пое си дълбоко дъх, завъртя се рязко и скочи в стаята. Гърбът й се удари в нещо меко. Матрак. Тя побърза да затвори прозореца. Кучето залая и започна да драска по вратата на Джейсън. Ариа дишаше тежко, а сърцето й биеше до пръсване. След това се огледа. Стаята беше тъмна и празна. На стената до вратата имаше стенна закачалка, но кукичките й бяха празни.
Ариа бръкна в джоба си, извади телефона и набра номера на Джейсън. Веднага беше прехвърлена на гласова поща. Тя затвори, остави телефона на леглото и се изправи. Кучето продължаваше да лае; тя не посмя да излезе навън.