Апартаментът всъщност представляваше голямо студио, разделено на спалня, трапезария и малка всекидневна. В дъното имаше баня, на дясната стена бяха монтирани няколко рафтчета. Тя се разходи из стаята, разглеждайки книгите на Хемингуей, Бъроуз и Буковски, които Джейсън беше подредил на рафтчетата. На стената беше закачил малка репродукция на картина от Егон Шиле, един от любимите художници на Ариа. Тя се наведе и прокара пръсти по кутийките с дискове, отбелязвайки големия брой чуждоезични филми. Имаше много снимки на малката му кухня, много от които като че ли бяха направени в Йейл. Имаше други на дребничка, усмихната девойка с тъмна коса и очила с тъмни рамки. На една от снимките бяха двамата, облечени в еднакви тениски на Йейл. На друга бяха заедно на футболен мач и държаха големи червени халби с бира. На трета тя го целуваше по бузата, притиснала нос в лицето му.
Горчива жлъч се надигна в гърлото й. Може би това беше тайната, за която й беше казал А. Но защо Джейсън я беше поканил тук? За да й покаже, че я харесва само като приятел? Тя затвори очи, обхваната от разочарование.
Върна се при рафтовете и забеляза няколко годишника на „Роузууд дей“, подредени хронологично. Един от тях се подаваше леко навън, сякаш скоро е бил разлистван. Ариа го измъкна и погледна корицата. Беше отпреди четири години, когато Джейсън се беше дипломирал. Годината, в която изчезна Али.
Бавно го отвори. Годишникът миришеше на прах и старо мастило. Тя прегледа снимките на учениците, търсейки фотография на Джейсън. Той беше облечен в тъмен костюм и се беше загледал някъде зад фотографа. Лицето му беше сериозно и замислено, русата му коса леко докосваше раменете. Тя погали с пръст носа и очите му. Изглеждаше толкова млад и невинен. Трудно беше да повярва какво беше преживял през тези години.
Няколко страници по-нататък видя Мелиса Хейстингс, сестрата на Спенсър, която изглеждаше почти същата като сега. Някой беше написал нещо над снимката й с червен флумастер, но след това го беше задраскал толкова плътно, че Ариа не можа да разчете думите. Снимката на Иън Томас беше почти накрая. Неговата къдрава коса също беше по-дълга и лицето му беше по-слабо. Усмихваше се с познатата си къдрава усмивка, която успяваше да убеди всички в Роузууд, че той е най-умното, най-красиво момче наоколо — на което винаги ще му върви. Снимката беше направена по онова време, когато Иън се заиграваше с Али. Ариа затвори очи и потрепери. Чувстваше се ужасно при мисълта за тях двамата заедно.
В долния ъгъл на страницата имаше още една фотография на Иън, импровизирана снимка в класната стая, на която той беше хванат с леко отворена уста и вдигната ръка. Някой беше нарисувал пенис до устата му и дяволски рога върху къдравата му коса. Под снимката, с черно мастило, беше написано кратко послание. Почеркът беше ситен и неравномерен.
Здрасти, пич. Наздраве за всички бирени купони у братята Кан, за онзи път, когато едва не потрошихме колата на Тревър, за врътките с АТВ-тата зад къщата ви и за мазето на Ивон… ти си знаеш.
Тук беше нарисувана една стрелка, която сочеше към главата на Иън.
Не мога да повярвам какво е направил онзи задник. Предложението ми остава в сила. До после,
Ариа държеше книгата в протегната си ръка. Дарън? Дарън Уайлдън? Тя наплюнчи пръста си, отгърна следващата страница и видя снимката му. Косата му стърчеше нагоре, а на лицето му беше изписано същото цинично изражение както в деня, когато Ариа го хвана да краде двайсетте долара от шкафчето на момичето.
Бяха ли приятели Джейсън и Уайлдън? Ариа никога не ги беше виждала заедно в училище. И какво имаше предвид Уайлдън, пишейки: Не мога да повярвам какво е направил онзи задник. Предложението ми остава.
— Какво правиш тук?
Годишникът се изплъзна от ръцете на Ариа и глухо тупна на пода. Джейсън стоеше на вратата. Носеше черно кожено яке и си беше вързал червено шалче на врата. Кучето не се виждаше никакво. Ариа беше толкова погълната от годишника, че дори не го беше чула да се качва по стълбите.
— О! — въздъхна тя.
Той бързо се приближи до нея, ноздрите му пламтяха.
— Как влезе вътре?
— Т-ти не беше тук — изскимтя Ариа, треперейки цялата. — Кучето ти се беше отвързало… и ме подгони. Не можах да се върна при колата. Единственият начин да се отскубна от него беше да изтичам по стълбите и да се промуша през прозореца.