Тя се обърна с гръб към портиера и извади сайдкика си от чантата. Натисна няколко бутона и влезе в сметката, която беше открила в компютъра на баща си. Чувстваше, че се задушава.
— Моля те — прошепна тя, — дано не е вярно.
На екрана се появи съобщение. На него бяха изписани името на Спенсър, адресът и номерът на сметката. Балансът беше изписан в червено на края на страницата. Когато го видя, стомахът й се сви. Присви очи, за да види по-добре числата. Там нямаше много нули… а само една.
Сметката беше опразнена до последното пени.
25.
Победителят е…
В събота вечерта Хана седеше пред тоалетката си и полагаше последните пластове грим върху лицето си. Черната, обшита с дантела, тясна рокля на „Рейчъл Рой“, която си беше купила за партито в „Радли“, й стоеше перфектно — прилепнала, но не плътно, към талията и ханша й. През седмицата беше твърде заета да се състезава за Майк Монтгомъри, за да се сеща за разни вкусни изкушения. Защо не можеше диетата „Майк“ да се предлага в шишенца?
На вратата се почука и Хана подскочи. На прага на спалнята застана баща й, облечен с черен пуловер с остро деколте и дънки.
— Отиваш ли някъде? — попита той.
Хана преглътна тежко, загледана в гримираното си отражение в огледалото. Баща й едва ли щеше да повярва, ако му кажеше, че ще си стои вкъщи.
— Правят парти по случай откриването на един нов хотел извън града — призна тя.
— Затова ли и вратата на Кейт е заключена? Двете заедно ли отивате?
Хана остави козметичната си четчица на масата, едва сдържайки усмивката си. Нямаше да отидат заедно, защото Хана беше спечелила Майк за себе си. Ха.
— Не съвсем — отвърна вместо това тя, преглъщайки чувствата си.
Господин Мерин седна на ръба на леглото й. Дот се опита да се настани в скута му, но той го пропъди.
— Хана…
Хана го погледна умолително. Нима смяташе точно сега да й припомни за наказанието й?
— Имам среща. Ще бъде много кофти, ако тя дойде с нас. Научих си урока, кълна се.
Господин Мерин изпука пръсти, навик, който Хана ужасно много мразеше.
— Кое е момчето?
— Просто… — Тя въздъхна. — Всъщност е малкият брат на Ариа.
— Ариа Монтгомъри? — Господин Мерин присви замислено очи. Хана си спомняше за един-единствен път, когато баща й беше видял Майк — когато заведе Хана, Ариа и останалите момичета на музикалния фестивал в „Пенс лендинг“. Ариа трябваше да вземе Майк със себе си, защото господин и госпожа Монтгомъри бяха извън града. Докато гледаха изпълненията на групите, Майк изчезна. Те трескаво започнаха да го търсят и накрая го откриха до щанда със снаксове. Занасяше се с едно от момичетата, които приготвяха понички.
— Кейт има ли кавалер? — попита господин Мерин.
Хана сви рамене. По-рано през деня беше накарала Майк да откаже срещата си с Кейт, като й каже, че е обещал на момчетата от отбора по лакрос да отиде заедно с тях. Ако й беше казал, че отива с Хана, Кейт веднага щеше да докладва на татенцето и да съсипе всичко.
Баща й въздъхна и се изправи.
— Добре. Можеш да отидеш сама.
— Благодаря ти — въздъхна Хана с облекчение.
Той я потупа по гърба.
— Просто искам Кейт да се чувства добре тук. Много й е трудно в „Роузууд дей“. Доколкото си спомням, и на теб не ти беше лесно в началото.
Хана усети как се изчервява. В пети и шести клас, когато двамата с баща й бяха много близки, тя често му се оплакваше от училището. „Чувствам се като едно голямо нищо“, беше си признала тя. Баща й винаги я успокояваше, че нещата ще се променят. Хана така и не му повярва, но накрая той се оказа прав. Сприятеляването й с Али промени нещата завинаги.
Тя го погледна подозрително.
— Кейт изглежда много щастлива в „Роузууд дей“. С Наоми и Райли са много добри приятелки.
Господин Мерин се изправи.
— Ако поговориш с нея, ще разбереш истината. Онова, което тя иска най-много, е да станете приятелки, Хана. Но ти като че ли правиш всичко възможно това да не стане.
След това излезе от стаята и тихо се отдалечи по коридора. Хана остана седнала, едновременно озадачена и ядосана. Все едно Кейт наистина искаше да са приятелки! Очевидно го беше казала на бащата на Хана само за да го привлече още повече на своя страна.