Хана удари с юмрук по матрака. Хората не се избиваха да й стават най-добри приятелки. Всъщност, като се замислеше, се сещаше само за две: Али, която беше избрала Хана измежду много други шестокласнички, и Мона, която в осми клас седна до Хана по време на прослушването за мажоретки и подхвана разговор с нея, след което я покани на гости у тях. Тогава Хана си мислеше, че двете момичета са я избрали по определени причини — Мона, защото Хана беше приятелка с Али и по тази причина се ползваше с определен статут, а Али, защото беше забелязала някакъв потенциал у Хана, останал скрит за останалите. Сега Хана знаеше, че нещата бяха съвсем различни. Може би Али също бе имала някакви зловещи мотиви — може би беше забелязала колко е несигурна Хана и колко лесно може да бъде манипулирана.
Дълбоко в себе си част от Хана искаше да вярва, че баща й казва истината — че въпреки всичко Кейт наистина иска Хана да й стане приятелка. Но след всичко преживяно й беше много трудно да повярва в искреността на бъдещата си доведена сестра.
Излизайки от стаята си, тя чу в банята да тече вода. Кейт пееше с цяло гърло най-новия хит от „Американски идол“, източвайки всичката топла вода. Хана се спря до вратата, усещайки леко безпокойство. Когато навън избръмча някакъв джип, тя се обърна и слезе по стълбите.
Хотел „Радли“ беше пълен с гости, фотографи и персонал. Хана и Майк навлязоха в автомобилната алея, спряха и дадоха ключовете на момчето за паркиране. Щом излезе от колата, Хана веднага забеляза очарователните тухлени тротоари, скованото от лед езерце в средата на задната поляна и големите каменни стълби, които водеха към величествената дървена врата.
Когато двамата с Майк влязоха в голямата зала, Хана се удиви още повече. Тема на партито беше Дворецът Версай и фоайето на хотела беше украсено с копринени гоблени и кристални полилеи, картини в позлатени рамки и натруфени диванчета. Стената в дъното беше покрита с огромна фреска, отразяваща някаква митологична сцена, а встрани Хана забеляза Залата с огледалата, също като в истинския Версай. От дясната й страна се намираше тронната зала, в която беше поставен висок кралски стол с пурпурни кадифени възглавнички. Гостите се бяха събрали около бара и разговаряха на групички. На подиума беше разположен оркестър, а вляво се намираха рецепцията, асансьорите и дискретна табелка, указваща пътя до спа центъра и тоалетните.
— Ау! — въздъхна Хана. Това беше нейният тип хотел.
— Да, става — рече Майк, потискайки прозявката си.
Той се беше издокарал с лъскав черен смокинг. Тъмната му коса беше прибрана зад ушите, разкривайки изсечените му скули. Всеки път, когато Хана го поглеждаше, ръцете и краката й омекваха. И за нейна голяма изненада, тя продължаваше да изпитва тъга. Една победителка не би трябвало да се чувства така.
Край тях мина сервитьор в бял костюм.
— Отивам да взема питиета — каза Хана, пропъждайки меланхолията си. Тя се приближи до бара и се нареди на опашката зад господин и госпожа Кан, които възторжено обсъждаха кои от изложените картини искат да купят. Вниманието й беше привлечено от проблясък на руса коса в другия край на залата. Там стоеше госпожа Дилорентис, потънала в разговор с някакъв среброкос мъж, облечен в смокинг. Той направи широк жест с ръка, сочейки балкона, извитите колони, полилеите, коридора към спа центъра и стаите за гости. Госпожа Дилорентис кимна и се усмихна, но усмивката й изглеждаше пресилена. Хана потрепери. Присъствието на майката на Али я караше да се чувства неспокойна. Все едно виждаше призрак.
Барманът се прокашля. Хана се обърна и си поръча мартини. Докато мъжът го приготвяше, тя се обърна и се вдигна на пръсти, оглеждайки се за Майк. Когато най-накрая го забеляза, той стоеше в ъгъла до една гигантска абстрактна картина, заедно с Ноъл, Мейсън и няколко момичета. Хана погледна с присвити очи красивото момиче, което му шепнеше в ухото. Кейт.
Доведената й сестра беше облечена в дълга до петите тъмносиня рокля и носеше обувки с високи токове. Наоми и Райли стояха от двете й страни — и двете носеха ултракъси черни роклички. Хана сграбчи мартинито си и се стрелна през залата, разплисквайки коктейла по пода. Тя се приближи до Майк и силно го тупна по рамото.
— Здрасти — рече Майк с невинно изражение на лицето. Кейт, Наоми и Райли я погледнаха, ухилени до уши.
Хана усети как кожата й се сбръчква. Тя хвана Майк за ръката и ги погледна.
— Чухте ли вече, момичета? Двамата с Майк ще бъдем заедно на бала.