В коридора се разнесоха стъпки. Емили замръзна. Чу нечие дишане. На вратата се появи сянка. Емили се разтрепери.
— Е-ехо? — изграчи тя.
В стаята влезе Айзък. Беше облечен в бял келнерски костюм и черни обувки — Емили предположи, че баща му го е накарал да работи тази вечер, след като е разбрал, че няма да ходи на среща. Тя отстъпи назад с разтупкано сърце.
— Стори ми се, че те видях да се качваш тук — каза той.
Емили отново погледна към дневника — беше й трудно да превключи от Джейсън към Айзък. Наведе глава, неспособна да срещне погледа му. В съзнанието й се извъртя целият разговор, който бяха провели предишната вечер.
— Мисля, че не е разрешено да идваш тук — каза Айзък. — Татко каза, че този коридор е само за служители.
— Тъкмо си тръгвах — промърмори Емили и погледна към вратата.
— Почакай. — Айзък се облегна на прашния кожен диван. Минаха няколко секунди. Той въздъхна. — Снимката, за която ми разказа, онази, на която ти е била изрязана главата? Снощи я намерих. В чекмеджето в кухнята. И… попитах майка ми за нея. Тя полудя.
Емили зяпна изненадано; не можеше да повярва на ушите си. Айзък се отмести от дивана и коленичи до Емили.
— Толкова съжалявам — прошепна той. — Какъв съм глупак — сигурно съм те загубил завинаги. Ще можеш ли да ми простиш?
Емили се ухапа по вътрешната страна на бузата. Знаеше, че точно в този миг трябва да усети радост — или поне доволство, — но вместо това се почувства още по-зле. Щеше да е толкова лесно да каже на Айзък, че всичко е наред. Но я болеше от думите и действията му предишния ден. Той дори за миг не се опита да й повярва. Веднага си беше направил извода, че тя го лъже.
Емили се отдръпна от него, протегна ръка и взе дневника. Корицата му беше покрита с прах и мухъл.
— Някой ден може и да ти простя — каза тя, — но няма да е днес.
— К-какво? — извика Айзък.
Емили пъхна тетрадката под мишница, преглъщайки сълзите си. Въпреки че не искаше да наранява Айзък, тя знаеше, че постъпва правилно.
— Трябва да вървя — избъбри тя.
После с всички сили хукна надолу по стълбите. Когато стигна до долния етаж, чу познато кискане от другия край на залата. Стомахът й се сви и тя се огледа нервно. Тълпата се разпръсна и смехът секна. Единственият човек в залата, който Емили познаваше, беше Мая. Тя стоеше облегната на стената с мартини в ръка и широка усмивка разтягаше пълните й, начервени устни.
27.
Дежа вю… разкриване
Хана се подхлъзна на мраморния под и рязко спря. Хотелът беше абсолютен лабиринт, но по някакъв начин тя беше успяла да се ориентира и сега отново се изправи пред покриващия цялата стена гоблен, с избродиран на него Наполеон. Огледа се наляво и надясно, търсейки Майк. Залата беше претъпкана с народ и тя не го виждаше никъде.
Мина покрай тронната зала и чу познат глас. На големия, облечен в плюш трон, се беше излегнал Ноъл Кан, и се тресеше от смях. На главата си беше захлупил кофа за лед, един вид импровизирана корона.
Хана изстена. Невероятно какви неща си позволяваше Ноъл, само защото родителите му бяха неприлично богати.
Тя се приближи до него и го смушка. Той се обърна към нея и лицето му светна.
— Хана! — Вонеше така, сякаш беше изпил цяла вана с текила.
— Къде е Майк?
Ноъл прехвърли краката си през облегалката на стола. Крачолите на панталоните му се повдигнаха леко, разкривайки чорапи на синьо-червени райета.
— Не знам. Но трябва да те разцелувам.
Пфу.
— Защо?
— Защото — избъбри той, — ти ми донесе петстотин долара.
Тя отстъпи назад.
— Моля?
Ноъл вдигна коктейла си, червеникаво питие, което приличаше на смесица от водка и „Ред бул“. Течността се разплиска по ризата му и заля седалката на стола. Няколко момичета от квакерското училище, които седяха на тапицираните табуретки, се сбутаха многозначително и се разкикотиха. Как е възможно да смятат Ноъл за готин? Ако това наистина беше Версай, той в никакъв случай нямаше да бъде Луи XIV. Щеше да е френският вариант на селския идиот.
— Целият отбор по лакрос залагаше за това кого Майк ще накара да го заведе на бала — обясни Ноъл. — Ти или готината ти доведена сестра. Обзаложихме се след като започна да му се натискаш. Смятам да дам на Майк половината от печалбата си заради доброто му представяне.