Хана прокара пръсти по късчето знаме, което беше завързала за дръжката на чантата си. Усещаше как цялата кръв се изцежда от лицето й.
Ноъл кимна с глава към вратата.
— Ако не ми вярваш, питай Майк.
Хана се обърна. Майк се беше облегнал на една от колоните в гръцки стил и се усмихваше на едно момиче от училището „Тейт“. Хана изръмжа глухо и се устреми към него. Когато Майк я видя, се усмихна смутено.
— Съотборниците ти са залагали на нас? — изкрещя тя. Момичето от „Тейт“ бързо изчезна.
Майк отпи от виното си и сви рамене.
— Не е кой знае колко по-различно от онова, което направихте вие, момичета. Само че момчетата от отбора играха за пари. А вие за какво играхте? За тампони ли?
Хана притисна длан към челото си. Нещата не трябваше да се развиват така. Майк трябваше да бъде уязвим и слаб, жертва. А се оказа, че през цялото време е знаел, че се състезават. През цялото време си беше играл с нея.
Тя въздъхна изморено.
— Значи край с ходенето на бала?
Майк я погледна изненадано.
— Аз не искам да стане така.
Хана го погледна.
— Наистина ли? — Майк поклати глава. — Тогава значи… не ти пука, че си бил обект на някакъв… облог?
Майк я погледна срамежливо, после сведе поглед.
— Стига на теб да не ти пука.
Хана направи всичко възможно, за да скрие усмивката — и облекчението си. Тя го смушка силно в ребрата.
— В такъв случай няма да е зле да ми дадеш половината от печалбата си.
— А ти по-добре ми дай половината си… — Майк се спря и направи физиономия. — Няма значение. Не ми трябват половината ти тампони. Ще използваме печалбата за бутилка „Кристал“ на бала, съгласна ли си? — Лицето му грейна. — И за стая в мотела.
— Мотел!? — Хана го погледна. — За каква ме мислиш?
— Скъпа, когато си с мен, няма да ти пука къде сме — произнесе Майк с най-мазния глас, който Хана някога беше чувала. Тя потисна един стон и се наведе към него. Той също се наклони към нея и челата им се допряха. — Искаш ли да съм честен? — прошепна Майк, гласът му омекна и прозвуча почти нежно. — Винаги съм те харесвал повече.
Хана усети как вътрешностите й пламват. По гърба й полазиха тръпки. Лицата им бяха толкова близо, на един тънък пласт въздух разстояние. Тогава Майк протегна ръка и отметна един кичур коса от очите на Хана. Тя нервно се засмя. Устните им се срещнаха. Устата на Майк беше топла и имаше вкус на червено вино. Хана изтръпна от главата до петите.
— А така! — извика Ноъл Кан от другия край на стаята и едва не падна от трона. Хана и Майк се разделиха. Той сви юмруци и ръкавите на сакото му леко се повдигнаха нагоре. На китката си все още носеше жълтата гумена гривна на отбора по лакрос. Хана въздъхна примирено. Ще трябваше да свиква с толкова много странни неща сега, когато излизаше с момче от отбора.
От тонколоните се разнесе пукане, последвано от бърза весела песен. Хана надникна в балната зала. Оркестърът беше изчезнал и на мястото му се издигаше диджейска кабинка. Диджеят носеше дълга къдрава перука в стил Луи XIV, тесни панталони до коленете и широка горна дреха.
— Ще танцуваме ли? — попита Майк и й предложи ръката си.
Хана се изпъна и го последва. В другия край на залата Наоми, Райли и Кейт седяха на един от диваните и ги наблюдаваха. Наоми изглеждаше раздразнена, но Кейт и Райли се усмихваха, сякаш се радваха заради Хана. След миг тя им се усмихна в отговор. Кой знае, може би Кейт наистина искаше да й бъде приятелка. Може би Хана щеше да сложи кръст на миналото.
Майк започна да се гърчи около нея, като едва не я настъпи по крака. Тя го ритна и се разсмя. Когато песента свърши, диджеят се наведе към микрофона.
— Изпълнявам желания — обяви той с равен глас. — Ето ви едно такова.
Всички замръзнаха в очакване. Няколко акорда прозвучаха от тонколоните. Ритъмът беше бавен, леко унил. Майк махна с ръка.
— Кой тъпанар си поръча това? — изпуфтя той и тръгна към кабинката на диджея, за да провери.
Музиката продължи да се лее. Хана се спря и наостри уши. Разпозна песента, но не се сещаше откъде.
Майк се върна.
— Песента е на някой си Елвис Костело — обяви той. — Който и да е той.
Елвис Костело. В този миг започна припевът. „Алисъ-ъ-ъ-ъ-ъ-н! Знам, че този свят те УБИВА!“.