Хана зяпна изненадано. Сети се откъде й е позната тази песен: няколко месеца по-рано някой я пееше в банята й.
„Али-и-и-сън, намеренията ми са истински…“.
Когато онзи ден Хана излезе в коридора, тя видя Уайлдън, увит в любимата й бяла хавлия „Потъри барн“. Той я изгледа изненадано. Когато Хана го попита защо пее тази песен и каза, че само някой ненормалник би пял нещо подобно в Роузууд тия дни — Уайлдън се беше изчервил.
— Понякога не се усещам, че пея.
Изведнъж й проблесна. Понякога не забелязвам, че пея! Али го беше казала тази сутрин в съня й! Освен това беше казала: И ако го намериш, аз ще ти разкажа всичко. За тях двамата. Нима искаше да й подскаже, че по някакъв начин Уайлдън е свързан с убийството й?
Тогава се сети за усещането за дежа вю, което беше изпитала, щом зърна Уайлдън на алеята. Причината беше колата му, онази стара черна машина, която караше, докато патрулката му беше на ремонт. Беше виждала тази кола по-рано, преди много години. Беше паркирана пред дома на семейство Дилорентис в деня, когато се опитаха да откраднат знамението на Али.
— Хана? — обади се Майк и я погледна с любопитство. — Добре ли си?
Хана поклати слабо глава. В съзнанието й се появиха ярки подробности от съня. Да идем за риба, не спираше да повтаря Али, след като Хана я попита за какво говори. Думите бяха свързани с Уайлдън… и Хана вече го разбираше ясно. Стикерът на предното табло, на който имаше нарисувана риба. Тя знаеше къде го беше виждала и преди: семейство Дилорентис имаха същия. Пропускът им даваше достъп до частния терен край Поконос. Но какво от това? Там почиваха много хора; може би семейството на Уайлдън също ходеше там. Защо полицаят се беше опитал да скрие стикера? Защо го обграждаше с такава тайнственост?
Освен ако не криеше нещо.
Хана се приближи със залитане до най-близкия стол и се отпусна в него.
— Какво има? — попита отново Майк. Тя поклати глава, неспособна да отговори. Може би Уайлдън наистина пазеше някаква тайна. Напоследък се държеше толкова странно. Дебнеше наоколо. Водеше потайни разговори по телефона. Не беше там, където трябва. Побърза да обвини момичетата за изчезването на Иън. Душеше из стария двор на Али. Караше като побеснял към дома на Хана, като едва не я уби. Носеше същата качулка като фигурата, която се беше навела над Хана в гората в нощта, когато намериха тялото на Иън. Може би той беше фигурата.
„Ами ако ти кажа нещо, което не знаеш? — беше казал Иън на Спенсър, докато разговаряха на верандата. — Нещо голямо. Мисля, ченгетата също го знаят, но не му обръщат внимание. Опитват се да ме натопят“ И след това съобщението му в месинджъра: „Разбраха, че аз знам. Трябва да бягам“.
В залата беше пълно с народ. На всеки вход имаше охрана и много роузуудски полицаи, но Уайлдън не беше сред тях. Хана зърна нещо в едно от големите стенни огледала. Видя познатото лице със сини очи и руса коса и замръзна. Това беше Али от съня й. Но когато отново погледна натам, лицето се беше променило. Там стоеше Кирстен Кълън.
Майк гледаше Хана с широко отворени, уплашени очи.
— Трябва да намеря сестра ти — каза тя и докосна ръката му. — После ще се върна. Обещавам.
И хукна през залата. Някой наистина криеше нещо. Но този път те нямаше да потърсят полицията за помощ.
28.
Става все по-страховито
Когато Ариа най-накрая успя да се измъкне от трафика и да влезе в паркинга на „Радли“, беше закъсняла с повече от час. Хвърли ключовете на момчето за паркиране и започна да оглежда тълпата от биячи, официално облечени гости и фотографи в търсене на Емили, но не я откри никъде.
След като Джейсън я завари в апартамента си и я изгони оттам, тя не знаеше какво да прави. Най-накрая отиде на гробището „Свети Василий“ и се спря на гроба на Али. Последния път, когато беше тук, ковчегът на Али още не беше заровен в земята — господин и госпожа Дилорентис задържаха погребението й, защото отказваха да повярват, че дъщеря им наистина е мъртва. И въпреки че все още не бяха дошли резултатите от ДНК анализа, които да докажат, че тялото, намерено в задния им двор, наистина е на Али, семейство Дилорентис очевидно се беше примирило с действителността, защото Ариа научи, че Алисън най-накрая е била погребана в края на предишния месец, без церемония.
Алисън Лорън Дилорентис, пишеше на надгробния камък. Тревичката, засадена около гроба й, беше скована от скреж. Ариа се втренчи в мраморната плоча, пожелавайки си Али да може да говори. Искаше да й разкаже за годишника, който беше открила в апартамента на Джейсън. Искаше да я попита за посланието, което Уайлдън беше надраскал под снимката на Иън. Какво толкова ужасно нещо е извършил Иън? И какво се случи с теб? Какво още не знаем?