Емили кимна.
— Цял ден се опитвам да ти кажа, че получих съобщение от А., в което ми казва да отида в стария квартал на Али. Видях Джейсън в къщата на Джена. Той й крещеше.
Ариа се отпусна ужасена в плюшения стол до цветното стъкло.
— Какво си говореха?
Емили поклати глава.
— Не знам. Но изглеждаха много разстроени. Може би той наистина е причинил нещо ужасно на Али — и затова е бил изпратен тук.
Ариа сведе поглед към полирания мраморен под. В лъскавите плочки се виждаше отражението на синята й рокля. Цяла седмица се беше ядосвала на Емили за това, че гледа на историята с Али и Джейсън твърде субективно. Но може би Ариа също не беше безпристрастна.
Емили въздъхна.
— Може би трябва да разговаряме с Уайлдън за това.
— Не можем да отидем при Уайлдън — прекъсна ги нечий глас.
Двете се обърнаха рязко. Зад тях стоеше Хана с уморено лице.
— Уайлдън е последният човек, с когото бихме могли да правим каквото и да било.
Емили се облегна на прозореца.
— Защо?
Хана се отпусна на дивана.
— Помните ли когато всички бяхме решили да откраднем знаменцето на Али и се срещнахме в задния й двор? След като тя се прибра вкъщи, на предната алея видях една кола. Стори ми се, че човекът, който седеше вътре, шпионираше къщата. А онзи ден, когато излязох да потичам, отново видях Уайлдън пред къщата на Али, въпреки че полицията беше прекратила търсенето. Той ме откара до дома… но не беше с патрулката. Караше същата онази кола, която бях видяла тогава пред дома на Али. Ами ако е шпионирал нея?
Емили я погледна замислено.
— Сигурна ли си, че е същата кола?
Хана кимна.
— Да, стар модел от шейсетте. Не мога да повярвам, че чак сега направих връзката. А докато бях в колата му, видях един стар стикер с нарисувана на него риба. На него пишеше „дневен пропуск“. Знаете ли кога за последно видях точно същия стикер? В джипа на бащата на Али, когато ни закара до Поконос. Помните ли?
Ариа разтърка брадичката си, опитвайки се да си спомни. Али често водеше приятелките си на вилата край Поконос. Веднъж Ариа помогна на семейството да натовари багажа в колата. След като госпожа Дилорентис подреди куфарите, тя клекна до задната броня и лепна чисто нов сезонен пропуск за Поконос върху стария от изтеклата година.
Ариа кимна замислено.
— Но какво трябва да означава това?
Хана поклати трескаво глава. Диджеят включи цветомузиката и по лицето й започнаха да пробягват сенки.
— Ами ако Уайлдън също е успял да се сдобие с пропуск? Ами ако е ходил в Поконос, за да шпионира Али? Ами ако… ами ако е изпитвал някакво извратено влечение към нея, много по-изчанчено от това на Иън? Не смятате ли, че напоследък се държи много странно? Побърза да арестува Иън веднага, щом Спенсър спомена за своето — нека бъдем честни — доста несигурно доказателство. Ами ако самият той крие нещо? Ами ако той го е направил?
Ариа размаха ръце, опитвайки се да спре Хана.
— Но Уайлдън би могъл да вземе пропуска от Джейсън. Знаеше ли, че двамата са били приятели?
Ъгълчетата на Ханините устни увиснаха надолу. Емили притисна ръка към гърдите си.
— Знам, че може да ви прозвучи странно — призна Ариа. — Днес получих имейл от Джейсън, който ме канеше да се срещнем в къщата на родителите му в Ярмът. Отидох, но той не си беше вкъщи. Въобще не ми е изпращал есемес — някой друг го беше направил. Най-вероятно А. Но докато го чаках в апартамента му, намерих един стар годишник на Джейсън от горните класове. Уайлдън беше написал посвещение под снимката на Иън. Беше нарисувал стрелка към главата му и беше добавил: Не мога да повярвам какво е направил онзи задник. Предложението ми остава в сила.
Емили притисна ръка към устата си и зениците й се разшириха. Хана се надигна на пръсти и обхвана главата си с ръце.
— Абсолютно си права. Те бяха приятели. Онази черна кола, за която споменах? Старата машина, с която Уайлдън се придвижваше? Виждала съм я и друг път. Помните ли деня, в който обявиха старта на „Капсулата на времето“? Стояхме в двора на училището и Иън каза, че е готов да убие Али, за да вземе нейното късче от знамето? Тогава се появи Джейсън и двамата с Иън се скараха. След това Джейсън…