Тя остави книгата и огледа апартамента си в хамбара, където се беше усамотила веднага след като се върна от Ню Йорк. Цветните възглавнички, пръснати по кафеникавия диван, изглеждаха избелели и безцветни. Няколкото парченца сирене азиаго, които Спенсър беше открила в хладилника и беше изяла над умивалника, имаха вкус на стърготини. Под душа не чувстваше водата нито гореща, нито студена — а просто хладка. Всичките й сетива бяха притъпени. Светът изглеждаше мрачен и безрадостен.
Как можа да постъпи толкова глупаво? Андрю я беше предупредил. Всички признаци, че Оливия я лъжеше, бяха налице. Когато я посети, тя отказа да й покаже апартамента си. Освен това носеше огромна папка, която удобно забрави у Спенсър, когато се качи в хеликоптера. Сигурно се беше разсмяла, щом се озова във въздуха, знаейки точно как ще постъпи „дъщеря й“. Само като си помислеше, че я беше погледнала в очите и беше решила, че си приличат! Беше я прегърнала здраво, преди да се разделят, изпълнена с усещането, че най-после е намерила човек от семейството си! Може би Оливия дори не беше истинското й име. А Морган Фрик, така нареченият съпруг на Оливия, със сигурност не съществуваше. Как можа да не го забележи! Това бяха просто имената на два нюйоркски музея, слети в едно.
Хамбарът скърцаше и се поклащаше. Спенсър пусна телевизора. Сестра й беше записала тонове сериали, които не беше изгледала. По-рано същата вечер Спенсър чу една от служителките в спа центъра да оставя съобщение на телефонния секретар на Мелиса, в което я питаше дали иска да си вземе нов час за кислородната терапия на лицето, която е пропуснала днес. Защо сестра й се беше изнесла толкова скоростно? Възможно ли е вчера в гората да беше видяла нея, наведена да търси нещо?
Спенсър изключи телевизора. Погледът й се зарея по рафтовете на Мелиса. Те бяха претъпкани със стари учебници от гимназията, сред които откри и учебника по икономика. До тях стоеше кутия от обувки с надпис „бележки от гимназията“. Спенсър изсумтя саркастично. Бележки, като ония, които си предаваха една на друга в час? Предвзетата Мелиса не беше този тип момиче.
Спенсър свали кутията и отвори капака. Най-отгоре стоеше синя тетрадка с надпис „висша математика“. Мелиса сигурно беше имала предвид бележки по предмети. На корицата на тетрадката бяха нарисувани усмихнати личица, а имената на Мелиса и Иън се виждаха навсякъде, изписани в ситен курсив и украсени с цветчета. Спенсър отвори на първата страница. Тя беше запълнена с математически задачи, диаграми и доказателства. Скучно, помисли си Спенсър.
На следващата страница погледът й беше привлечен от надписи със зелено мастило. В полетата имаше записки с два различни цвята. Приличаше на разговор между двама души, като тетрадката е била побутвана от единия към другия край на чина. В написаното с черен химикал Спенсър разпозна почерка на Мелиса, останалото беше в зелено.
„Познай с кого спах на купона миналия уикенд“ — беше надраскала Мелиса. Следваше голяма зелена въпросителна. „Дж. Д.“ — беше отговорът на Мелиса. Последва голяма зелена удивителна. След това беше написано: „Лошо момиче! Това момче е толкова влюбено в теб…“.
Спенсър приближи тетрадката на няколко сантиметра от очите си, сякаш гледането отблизо щеше да изясни нещата. Дж. Д. Замисли се чии биха могли да бъдат инициалите. Възможно ли е да означаваха Джейсън Дилорентис? В деня, когато се опитаха да откраднат знамето на Али и Джейсън излетя от къщата, той се беше спрял, загледан в Мелиса и Иън, които седяха в задния двор на къщата й. „Ще го преживее“ — беше промърморила Мелиса на Иън. Възможно ли беше Джейсън да ревнува Мелиса от Иън? Дали не беше тайно влюбен в нея?
Тя притисна пръсти към слепоочията си. Струваше й се невъзможно.
Някой почука силно по вратата, тетрадката се изплъзна от ръцете й и падна на килима. Чукането се повтори.
— Спенсър? — извика някой името й.
Пред вратата стояха Емили и Хана. Емили беше облечена в дълга червена рокля, а Хана в къса и черна, обшита с дантели.
— Добре ли си? — Хана се втурна в хамбара и хвана Спенсър за ръцете. Емили влетя вътре, носейки голяма тетрадка с опърпана кожена подвързия.
— Да — отвърна бавно Спенсър. — Какво става?
Емили остави тетрадката на кухненския плот.