— Какво каза?
— Търся Стайнър. Харолд Хардуик Стайнър. Онзи с книгите.
Мъжът кимна. Обмисли репликата ми, без да бърза. Погледна върха на цигарата си и рече:
— Мисля, че го познавам. Но той не идва тук. Кой те праща?
Усмихнах се. Не му хареса. Отвърнах:
— Ти ли си Марти?
Тъмното лице стана още по-хладно.
— Имаш ли мангизи… или просто се будалкаш?
Разсеяно преместих левия си крак. Достатъчно, за да не може да затръшне вратата.
— У теб са книгите — рекох, — а у мен е списъкът на клиентите. Какво ще кажеш да си поговорим?
Марти не отмести поглед от лицето ми. Дясната му ръка отново се скри зад вратата, а рамото му издаваше, че тя се движи. Откъм стаята зад гърба му се чу слаб шум — съвсем слаб. Кукичка на завеса леко звънна в корниз.
После той широко отвори вратата.
— Защо не? Щом смяташ, че си заслужава — каза хладно.
Минах покрай него и влязох в стаята.
Обстановката беше приятна, с хубави мебели, немного на брой. Френските прозорци на срещуположната стена и терасата пред тях гледаха към предпланините, вече поаленели от отблясъците на залеза. До прозорците имаше затворена врата. Пред втора врата на същата стена, но по-близо до мен, бе спусната завеса — на пиринчен корниз.
Седнах на канапе срещу стената, на която нямаше врати. Марти затвори външната врата и полуизвърнат към мен, отиде до високо дъбово бюро, обковано с гвоздеи с квадратни глави. Върху бюрото имаше кутия за пури от кедрово дърво с позлатени пантички. Той я взе, без да сваля очи от мен, занесе я до масичка при фотьойла и седна в него.
Сложих шапката до себе си, разкопчах горното копче на шлифера си и му се усмихнах.
— Е, слушам — каза той.
Изгаси цигарата, отвори капака на кутията и извади две тлъсти пури.
— Пура? — предложи нехайно и ми подхвърли едната.
Посегнах да я хвана, с което се проявих като глупак. Марти пусна втората пура в кутията и ловко насочи в гърдите ми пистолет.
Учтиво изгледах оръжието. Беше черен полицейски колт. В момента не можех да споря с него.
— Стани за малко — рече Марти — и мини два метра напред. А междувременно можеш да си вдигнеш ръцете.
Говореше с преднамерено нехайство.
Усмихнах му се, макар че беснеех вътрешно. Рекох му:
— Ти си вторият за днес, който смята, че патлакът в ръката означава да хванеш дявола за рогата. Махни го и седни да поговорим.
Марти сключи вежди и издаде брадичка напред. Тъмните му очи изглеждаха леко разтревожени.
Втренчихме се един в друг. Не поглеждах към остроносата черна обувка, която се подаваше изпод завесата пред вратата вляво от мен.
Марти беше облечен в тъмносин костюм, синя риза и черна вратовръзка. Лицето му изглеждаше строго над мрачните тонове. Каза тихо, напевно:
— Не ме разбирай криво. Не съм главорез — просто съм предпазлив. Нищо не знам за теб. Можеш да се окажеш убиец например.
— Не си достатъчно предпазлив. Ходът с книгите беше глупав.
Той пое дълбоко въздух и безшумно го изпусна. После се облегна назад, кръстоса дългите си крака и постави колта на коляното си.
— Не си мисли, че няма да го използвам, ако ми се наложи. Какво искаш от мен?
— Кажи на приятелката си с острите обувки да излезе. Сигурно се е изморила да си сдържа дъха.
Без да се обръща, Марти извика:
— Ела тук, Агнес.
Завесата пред вратата се отмести и зеленоока-та блондинка от магазина на Стайнър влезе при нас. Не бях кой знае колко изненадан, че я виждам.
Тя ме изгледа свирепо.
— Бях сигурна, че ще ни донесеш неприятности — гневно се обърна към мен. — Казах на Джо да внимава.
— Млъкни — озъби й се Марти. — Джо много добре си внимава. Запали някоя лампа, за да пречукам този, ако рече да ни извърти номер.
Блондинката включи голям лампион с квадратен червен абажур. После седна под него в широк, тапициран с плюш фотьойл и закрепи болезнена усмивка върху лицето си. Беше изплашена до немай къде.
Сетих се за пурата, която държах, и я пъхнах в устата си. Докато вадех кибрит и я палех, колтът на Марти неотлъчно следваше движенията ми.
Изпуснах кълбо дим и заговорих през него.
— Списъкът на клиентите, за който споменах, е шифрован. Затова все още не мога да разчета имената, но на брой са петстотин. Ти имаш дванайсет кашона книги, тоест — триста бройки. Поне още толкова са раздадени. Но хайде да не се изхвърляме и да речем, че са всичко петстотин. Ако това е работният списък на активната клиентела и ти успееш да развъртиш всички книги, смятай, че имаш четвърт милион оборот. Умножи го по наема за една книга — примерно един долар. Твърде ниско е, но да бъде долар. Това са много пари в наше време. За толкова пари като нищо можеш да светиш маслото на човек.