Изявлението й не предизвика въздишки на облекчение.
Филис се извърна към Холдърман и рече:
— Джийн ще ни запознае с оценката на своето министерство за състоянието на нацията.
До този момент мистър Холдърман и неговото Министерство на вътрешната сигурност имаха нулев принос и нулеви изявления, от което можеше да се заключи, че Филис прибягва до мъдър политически ход. Не се знае от кого ще имаш нужда при следващата криза, но знаеш, че ще има. Затова винаги си струва да погалиш някое и друго наранено его. Не е нужно човек да бъде ветеран в този бизнес, какъвто несъмнено бе Филис, за да не забравя подобни важни дреболии.
Джийн подреди някакви листове пред себе си и стана. Направи ми впечатление, че беше сменил елегантния костюм „Армани“ с някакъв консервативно скроен парцал от „Джо Банк“. Единствен той излъчваше някакво цивилизовано послание, тъй като останалите бяхме с подпухнали очи, разрошени коси и вчерашно, доста вмирисано бельо. Джийн изглеждаше отпочинал, свеж и гладко избръснат, въпреки че си беше сложил гаден афтършейв. Казано с две думи — като манекен от последния брой на „Как да се обличаме, за да постигнем успех“. Защо никой от нас не го възприемаше на сериозно?
Той се изкашля в шепа, събра мислите си и започна:
— Нашето министерство повиши степента на заплаха за националната сигурност до оранжево ниво. То отговаря на мястото, до което сме стигнали в момента, отчитайки факта, че става въпрос за вътрешна заплаха. Според нашия жаргон това означава, че проблемът се третира като вътрешна работа на САЩ.
Хората около масата започнаха да се прозяват.
— Зная, че повечето от вас са били твърде заети, за да гледат новините по телевизията — продължи Джийн. — Но американският народ е в дълбок шок, на ръба на истерията. Почти като на единайсети септември.
Програмата продължи по сценарий — споменати бяха редица новинарски и интернет съобщения, свързани с убийствата. По всичко личеше, че някои канали са предлагали последни подробности около развитието на кризата на всеки четвърт час, правейки всичко възможно да помогнат на обществеността при броенето на труповете. Започнах да се питам с какво, по дяволите, се занимава това Министерство на вътрешната сигурност. Май няма да е зле да си подам молбата при тях — разбира се, след като сложим край на всичко това. Представих си как изкарвам до пенсия, заобиколен от телевизори и компютърни монитори, дъвчейки ядки и пуканки, докато сърфирам в търсене на сензации. Най-лошото, което би могло да ми се случи на подобна длъжност, беше да се порежа на някой нож за хартия или да разлея кафето в скута си.
Дойде ред на прегледа на мерките, взети от министерството по отношение на летища и пристанища, нито една от които нямаше абсолютно нищо общо със заплахата, пред която бяхме изправени. В същото време нашата работа беше представена като куп безполезни и напълно излишни действия. В крайна сметка Филис разбра, че този клоун ни губи времето, стана и отсече:
— Благодаря, Джийн.
Той млъкна насред описанието на мерките за повишаване сигурността на пристанищата.
— Аз… Моля, какво казахте?
— Благодаря за изложението, Джийн — повтори отчетливо Филис. — Можеш да седнеш.
Той изглеждаше леко обиден, но млъкна и седна. А Филис се зае да обобщи вместо него:
— Ако не сте забелязали, Джийн искаше да подчертае, че убийствата са разстроили дълбоко цялата американска общественост. И ние сме в състояние на национална криза.
Мисис Хупър моментално съзря шанса си и се възползва от него.
— Идвам направо от президента — обяви тя. — Той е… как да кажа… много разгневен. Тази сутрин, още преди убийството на Джоун Таунзенд, той записа изявление за медиите, в което призовава страната да запази спокойствие и обяснява, че нашите сили за сигурност са най-добрите в света и ще успеят да защитят нашите държавни служители, а престъпниците ще бъдат заловени.
Направи пауза, вероятно за да усетим по-добре иронията и идиотизма на изявлението само два часа след като е било излъчено. Подобно на всички нас, държавният глава също бе демонстрирал малко повече оптимизъм от необходимото.
— Преди малко отменихме обиколката на президента в южните райони на страната — продължи мисис Хупър, хвърляйки кос поглед към намръщения Чарлс Уордъл. — Това би могло да му коства победата на изборите, но тайните служби са категорични, че рискът е прекалено висок. Конгресът си даде три дни извънредна ваканция, а президентът и вицепрезидентът са изолирани на различни места, под сигурна охрана. И накрая, днес рано сутринта държавният секретар и министърът на отбраната заминаха на официални посещения в чужбина. Така че дори и да се случи най-лошото…