Вдигнах глава, срещнах погледа на Джени и рекох:
— Страхотна идея.
Тя протегна ръка и стисна рамото ми, след което се обърна към мисис Хупър:
— Моля ви, обадете се в Белия дом и поискайте разрешение.
А на Уордъл сухо нареди:
— Звъннете на старите си шефове в Министерството на финансите. Нуждаем се от петдесет милиона долара в употребявани банкноти, които трябва да бъдат тук до един час.
25.
Залата се опразни за нула време, вероятно за да се отвори място за експертите от различен сорт и калибър, нахлуващи отвсякъде. Сред тях се открояваше величествената фигура на една дама от латиноамерикански произход на име Рита Санчес. Джени ни запозна и ме информира, че специален агент Санчес е експерт на ФБР по плащането на откупи за заложници и други екстремни ситуации, каквото и да означаваше това. Искрено се надявах, че дамата е тук в първото си качество на експерт, а не във второто.
Рита ме огледа от главата да петите, след което подхвърли:
— Ти си шаранът, а?
Трябва да съм реагирал много болезнено, защото тя се засмя и добави:
— Хей, я се отпусни! Всичко ще бъде наред. Плащането на откуп е детска игра, щом не са замесени заложници. Досега съм изгубила… чакай да видя. — Вдигна ръка и започна да свива пръсти. — Един, двама… само трима куриери за цялата си кариера. — Избухна в смях и добави: — А от другата страна продължават да ми изпращат коледни подаръци.
Не знам защо и Джени намери това за адски смешно.
Лично аз обаче бях на мнение, че ролята на утешител не беше от тези, които Рита Санчес владее добре, и ще й се наложи да поработи доста върху нея.
Джени тактично се оттегли и със Санчес се заехме да си разменяме незначителни фрази и откровени глупости. Така продължихме някъде около пет минути. В инструкциите го наричат „установяване на контакт и преки отношения“, докато престъпниците му викат „запознаване с мишената“.
В тази област Рита се оказа много добра. Буквално за нула време станахме приятели, разменихме си домашните телефони и решихме, че в близко бъдеще трябва да отидем на почивка заедно. Е, всичко това не се случи в действителност.
Иначе Рита Санчес говореше с едва доловим испански акцент и беше възпълничка за агент, но аз от опит знам, че в организациите, които държат на външния вид и наблягат на физическата активност — като армията например, — именно изключенията се оказват гениите, които движат нещата напред. Поведението й не беше много шлифовано, но ми направи впечатление на практична жена, която познава реалния живот — онзи, който се води на улицата.
— Сядай — разпореди се агент Санчес и ми посочи близкия стол. — Ще обсъдим няколко неща. Искам да слушаш внимателно и да запомниш всяка дума. Говоря ти сериозно. Изпълниш ли това, което ще ти кажа, довечера ще получиш една хубава пържола за сметка на ФБР.
Златни слова.
Седнах.
— Нека ти опиша онова, което евентуално може да се случи — предложи агент Санчес. — А после ще ти кажа какво ще се случи според мен.
— А не може ли да започнем с това, което аз искам да се случи? — попитах.
Тя хвърли кос поглед към Джени и подхвърли:
— Тоя е сладък, да знаеш.
— Когато е под стрес, винаги става саркастичен — поясни Джени, вдигна ръка към ухото си и добави: — Между другото, Рита, твоите колене ли издават това почукване, което се чува под масата?
Ха-ха.
— Хубаво, а сега да започваме — прибра усмивката си агент Санчес. — Като за начало ще те поразходят. Най-вероятно в границите на града, а може би и из предградията. По този начин искат да се слеят с трафика, за да видят дали нямаш опашка.
Кимнах, а тя продължи:
— Имала съм случаи, при които са разкарвали куриер в продължение на седем-осем часа. Нищо чудно да те прекарат няколко пъти през едно и също място. По-умните се опитват да ни заведат до мястото, докато по-тъпите го използват само за да получат парите. Няма да повярваш какви тъпаци се срещат между тях. — Обърна се към Джени и добави: — В колата му трябва да има жак за мобилен телефон, две-три резервни батерии, сандвичи и напитки. Резервоарът на всяка цена да бъде пълен догоре.