Не убягна от вниманието ми фактът, че Джени и Рита ме държат встрани от подготовката, която течеше извън стените на заседателната зала. От време на време през вратата надничаха агенти, а някоя от тях излизаше, за да им даде кратки инструкции.
В един момент Джени погледна мисис Санчес и попита:
— Знаеш ли, че Шон е бил офицер в пехотата? По-точно в специалните части, където е имал сериозни премеждия…
Рита направи съответната впечатлена физиономия и рече:
— Страхотно! Това означава, че Барнс и неговите приятелчета едва ли ще му създадат някакви проблеми!
Бях убеден, че ме обработват в съответствие с главата от наръчника на ФБР, озаглавена „Подготовка на щастливия агнец за заколението“.
Не ми убягна и един друг факт: агент Дженифър Марголд, с която почти бяхме скочили под чаршафите, изведнъж бе охладняла към особата ми. Бе станала някак резервирана, манипулираше ме от разстояние. Същевременно бях сигурен, че мисли за мен, но не понасях лепкавата загриженост за Шон идиотчето, която ми се демонстрираше.
До известна степен бях доволен, че си е заложила главата в тази игра, но като цяло нещата изглеждаха твърде тревожни.
— Защо искат пари в брой? — обърнах се към Рита аз.
— Защо лошите се занимават с непозволени неща? — отвърна с въпрос мисис Санчес.
— Исках да кажа…
— Знам какво искаш да кажеш. Мислиш, че всички престъпници имат шифровани сметки някъде в чужбина и много държат да им превеждаш разни сумички в тях.
— А не е ли така?
— Мнозина от тях наистина държат на електронния начин. Но напоследък по-изтънчените го избягват.
— Защо?
— Защото вече сме в състояние да ги проследяваме по електронен път. И в крайна сметка ги спипваме в момента на тегленето, независимо от броя на трансферите, които са осъществили.
Междувременно на екрана се появи физиономията на Джордж, който по мое мнение изгради един наистина добър образ на самоуверен професионалист, зареден с оптимизъм. Няколко досадни репортерчета не се хванаха на номерата му и продължиха опитите си да изтръгнат някаква компрометираща информация, но Джордж с лекота се справи с тях, прибягвайки до неясни и двусмислени отговори, дадени с онази загадъчна физиономия, която сякаш казва: „Знам нещо, което вие не знаете, но няма да ви го кажа.“ Лично аз адски се дразня от подобни физиономии, но в случая направих изключение. Просто защото си давах сметка, че обществеността би изпаднала в ужас, ако разбере каква пустиня от безхаберие и откровена глупост се крие зад нея.
В един момент Джени отиде да вземе от факса конспектираното от ОКР досие на най-новия ни заподозрян — мистър Клайд Уизнър. Направи опит за кратък преглед на дългия поменик, но бързо се отказа и плъзна хартията към мен.
— Кажи ми нещо за тоя тип.
По един или друг начин Клайд Уизнър можеше да играе доста голяма роля в живота ми, затова посегнах към досието с искрено чувство на благодарност. Военните досиета винаги са някак плоски, в едно измерение, лишени от личен елемент. В тях ще намерите информация за родното място на боеца, кога е влязъл в казармата, каква подготовка е получил, какво да се прави с него след смъртта му. Казано с две думи — много информация за лицето и почти никаква за личността.
Но да ви кажа за какво става въпрос. Клайд Уизнър беше на четирийсет и девет години, роден в Килийн — градчето в близост до Форт Худ. Постъпил в армията през 1977-та, когато бил 22-годишен, с гимназиално образование. Сто трийсет и пет точки по теста Джи Ти, който е нещо подобно на теста за интелигентност. Очевидно интелигентността на Клайд бе направила впечатление, тъй като бяха го изпратили да учи военно инженерство, специалност ОЕАС, или „Обезвреждане на експлозиви и артилерийски снаряди“. За тази специалност се изискват железни нерви, силна памет по отношение на детайлите и задължителните процедури, а също така и максимално пълна застраховка „Живот“.
След общото обучение и поредица от курсове по специалността Клайд бил назначен във Форт Худ, където служил в продължение на три години. Следват три години в Германия, една година в Корея, още три във Форт Худ и уволнение. В паузите между описаните назначения изкарал множество опреснителни курсове, сред които курс по лидерство и новости в обезвреждането на бомби и мини. Не се бил женил, през по-голямата част от времето нямал и сериозни връзки. Стигнал до чин старши сержант, вероятно служил добре, защото в досието нямаше информация за наказания, а веднага след уволнението си бил назначен на цивилна длъжност във Форт Худ.