— Не ги разпръсквайте, а ги разкарайте! — сопнах й се аз.
— Разбирам.
— Защото и друг път си имала подобни случаи, нали?
Май я накарах да се замисли.
— Случай със случай не си прилича — промълви замислено тя. — Винаги има по нещо ново.
— Я ми кажи нещо повече за новостта, при която куриерът изведнъж се превръща в бомба.
— Трябва ми малко време, за да обмисля ситуацията.
— Грешен отговор. Абсолютно грешен! — извиках аз и прекъснах връзката.
Кръвното ми налягане отбеляза скок от поне сто единици в посока нагоре. Барнс и приятелчетата му изобщо нямаше да се замислят дали да натиснат копчето и да ми сменят агрегатното състояние. И на петдесетте милиона употребявани долари, подредени в товарния отсек на тоя ван.
После в главата ми изневиделица се появи една друга обезпокоителна мисъл. Ами ако всичко се окаже суха тренировка? Ами ако Барнс е решил с моя помощ да демонстрира на федералните ченгета, че хич не бива да си играят с него? Господи, как успявам да се забъркам в такива каши!
Телефонът иззвъня и аз го лепнах за ухото си.
— Целият съм слух. Какво още има?
Но се оказа, че е пак Джени.
— Съжалявам, Шон — прошепна тя. — Това не го очаквахме. В момента мислим по въпроса. Прави каквото решиш, само не скачай от този ван! Възможно е седалката ти да е вързана за експлозива. Всъщност според нашите експерти е твърде вероятно.
— Досетих се и сам — рекох. — Кажи нещо по-полезно.
— Решихме, че е уместно да те предупредим — отвърна тя. След миг усети, че нещо не съм наясно с предупреждението, и добави: — Няма начин да те измъкнем. Налага се да изпълняваш всичко, което поискат от теб.
Линията прекъсна.
И тъй, ето ме и мен, вашия любезен приятел Дръмънд. Въртя си кормилото в този прекрасен пролетен следобед, наслаждавам се на най-хубавия град на света, който пресичам по една от най-хубавите му улици с петдесет милиона долара в багажника и едно голямо бум, залепено за задника ми.
Бях чувал, че Господ има грижата за глупаците и разбойниците, но не бях сигурен дали и идиотите влизат в тази група.
27.
Следващото обаждане дойде две минути по-късно.
— Покритието е свалено — кратко ми съобщи Рита, след което изключи.
Защо ли не изпитах облекчение? Работата наистина започваше да се размирисва. Минута по-късно телефонът отново иззвъня и аз раздразнено натиснах копчето.
— Спокойно, девойче! Покритието го няма.
— Дано — отвърна тя. — Отбий до тротоара и спри.
За маневрата ми трябваше не повече от секунда.
— А сега какво?
— Сега се събличаш и изхвърляш дрехите си през стъклото. Включително обувките и бельото…
— Виж какво, костюмът ми наистина е скъп и…
— Ако след минута не си гол, скъпият ти костюм ще се превърне в конфети!
— Чакай! — изкрещях аз, за да й попреча да се изключи.
— Какво?
— Шофьорската седалка снабдена ли е със сензор, отчитащ натиска?
— В такъв случай как ще…
— Опитай се да отгатнеш, Дръмънд. — Секунда колебание, после: — До този момент не демонстрираш особена съобразителност. Затова няма да се учудя, ако чуя едно голямо бум и червата ти се разхвърчат във въздуха. — Засмя се и изключи.
По принцип харесвам жените с чувство за хумор, но тази решително не ми беше по вкуса. За момент останах с подозрението, че именно тя е видяла сметката на Джун Лейси.
Както и да е. Вратовръзката и ризата свалих лесно, после се заех с обувките и чорапите. За целта краката ми се качиха на арматурното табло и работата стана относително лесно. Деликатният момент дойде при свалянето на панталоните. Ако не бях тренирал това упражнение в младежките си години, когато татко Дръмънд ми отпускаше за едно кръгче стария си буик, модел 71-ва, мама Дръмънд щеше да се отърве от грижата за коледния подарък на синчето си. Но повярвайте ми, натискът върху седалката при задъханото смъкване на панталоните с цел бърз и сладък секс е съвсем различен от този, който прилагате, когато се стремите задникът ви да си остане свързан с тялото. В крайна сметка успях, но когато стигнах до боксерките, реших, че трябва да спра дотук. Причините бяха няколко, но доминиращите сред тях бяха гордостта, практичността и скромността.
Набрах Джени.
— Хей, какво правиш? — извика тя. — От вана летят различни части от облеклото ти!
— А ти как си представяш, че… Всъщност вие още ли ме покривате?
— Ами… Да.
— Но Рита каза, че…
— Рита те излъга.
— Разкарай ескорта, веднага!
— Не мога. Съжалявам.
— Можеш! — изкрещях аз. — В противен случай ще ме взривят!
Тя замълча за момент, после каза:
— Шон, в момента ти управляваш натъпкан с експлозиви автомобил в центъра на нашата столица! Нима вярваш, че ще ти обърнем гръб и ще оставим ситуацията без контрол?