— Много съжалявам — рекох. — Но нали ти настояваше да ти се доверя?
Май прикри мембраната с ръка, тъй като до слуха ми достигнаха приглушени команди. После гласът й се появи отново:
— Това не го предвидихме. Белият дом и местната полиция са бесни. В момента разполагам с доста по-ограничени пълномощия и възможности за маневриране. Разбираш ли?
Изобщо не исках да слушам подобни глупости. Изведнъж се оказах в ролята на безгласна пионка в играта между Джени и Барнс, в която на всичкото отгоре се беше намесило и федералното правителство. Всички тези участници разполагаха с късче от мен, но за самия мен такова не беше предвидено.
Направих няколко дълбоки вдишвания и издишвания в опит да се овладея.
— Между другото, жената на другата линия трябва да е някъде наблизо — рекох. — Тя подхвърли, че ако се издъня, по-дребните парченца от Шон Дръмънд ще изцапат челното стъкло на колата й.
— Интересен начин на изразяване.
— Кажи нещо по въпроса.
— Тя се намира на две пресечки от теб и се движи в същата посока — на юг.
— Защо не ми го каза досега?
— Защото не си ме питал.
— И тя ли е под наблюдение?!
— Не бъди чак такъв оптимист. Просто последният ви разговор продължи малко по-дълго и успяхме да я засечем. Но става въпрос за подвижен сигнал, така че разполагаме само с приблизителна представа къде точно се намира.
— Добре, ясно. Какво следва?
— В момента сме във фазата кой кого ще надхитри. Те искат да те изолират от нас както в географски, така и в психологически смисъл. Опитват се да наложат контрол и да ни извадят от равновесие. — Джени замълча, след което, вероятно за да ме убеди, че не става въпрос за еднопосочен процес, добави: — Нанасяме корекциите в движение. Очакваме, че в даден момент ще опитат смяна.
Замислих се за момент, после попитах:
— Кой е оптимистът в момента?
— Какво искаш да кажеш?
— Може би ще ми заповядат да карам към Белия дом, след което ще ме взривят.
— Аз… Ние сме предвидили и подобна възможност.
— Аха.
— Току-що бяха задействани всички подразделения, които отговарят за бариерите и другите препятствия по въпросния маршрут. Няма как да се промъкнеш дотам.
— Ще предам това на всяка цена — рекох.
— Направи го. Те трябва да знаят, че подобна възможност просто няма.
Но скъпата ми партньорка деликатно пропусна да спомене един друг, доста по-активен план за действие на ФБР — ако случайно се промъкна на две пресечки разстояние от Белия дом, някой от снайперистите на специалните части със сигурност ще получи заповед да вкара десетина куршума в шофьора на този ван.
— Джени?
— Какво?
— Ти на чия страна си?
— Въпросът ти е излишен.
— Извинявай. Аз… Какво да ти кажа. Денят ми не се развива по най-добрия начин.
— И аз съм имала по-добри дни — рече тя. — Помни, че не си сам, въпреки че може би ще се почувстваш сам.
— О, и ти ли имаш няколко пръчки тринитротолуол под задника?
Тя не обърна внимание на репликата ми и добави:
— Слушай, някой се опитва да влезе във връзка с мен, което означава, че Барнс може би те търси.
Телефонът в ръката ми утихна.
Изведнъж ми стана адски тъпо. Седях по гащи в гадния ван и усещах как ме обзема чувство на дълбоко унижение. Бях безпомощен, чувствах се пълен глупак… Направих опит да обмисля шансовете си. Само опит, защото такива нямах.
Телефонът иззвъня за пореден път. Натиснах копчето за включване и механично промърморих:
— Дръмънд.
— Защо не си чисто гол, задник? — пожела да узнае мадамата.
— О, я стига! — ядосах се аз. — Останал съм само по боксерки.
— Сваляй ги!
— Не!
— Не?! Хей, приятелче, не се бъзикай с мен!
— Майната ти!
— Ей сега ще натисна това малко копченце!
— Виж какво, момиче! — кипнах аз. — Уморен съм, ядосан съм, настроението ми е безкрайно гадно. Ако заради едни долни гащи си готова да тапицираш квартала с петдесет милиона в гарнитура с моите тленни останки, действай! Аз обаче съм твърдо решен да се появя пред Създателя с гащите си!
След тази декларация стиснах клепачи и затаих дъх, очаквайки да се превърна в пюре. Човек все някога трябва да тегли чертата.
— Много си лют, бе! — подхвърли мадамата след секунда, равна на век.
— Само съм ядосан — скромно отвърнах аз.
— Аха… Сега обаче предстои нещо, което не подлежи на никакви пазарлъци! Отвори жабката!
Подчиних се.
— Извади телефона, който е там, а твоя го изхвърли през прозореца! Мисля, че не се нуждаем от апаратура за проследяване.