Бръкнах в жабката, където действително имаше мобилен телефон. Той иззвъня в момента, в който изхвърлих моя през прозореца.
— Хич, ама хич не си и помисляй пак да звъниш на федералните! — изсъска мадамата. — Направиш ли го, със сигурност ще бъде последният ти разговор! Сега тръгвай към Рослин, като използваш пътя през Джорджтаун. Пак ще ти се обадя. Опиташ ли някоя глупост, ще те стържат от сградите наоколо.
Телефонът утихна.
Включих на скорост и потеглих, след което изведнъж скочих на спирачките. Мамка му! Откъде кучката знаеше, че съм по бельо? Огледах с максимално внимание колите наоколо, после повторих упражнението и с пешеходците по тротоара. Никой не ме зяпаше открито, но явно отнякъде ме наблюдаваха.
Изведнъж ми светна. Огледът на кабината свърши още преди да го бях започнал, тъй като миниатюрната камера се оказа закачена на сенника над кормилото и беше насочена право в мен. На някое друго скришно място трябваше да има и микрофон. Явно бяха видели и чули всичко.
Забих поглед в камерата, вдигнах лявата си ръка и им показах среден пръст.
За мой късмет жестът ми не беше последван от експлозия, а само от телефонен звън.
— Това ми напомни нещо, Дръмънд — рече мадамата. — Изхвърли и часовника си, ако обичаш!
По дяволите!
Но часът на яките задръствания встъпваше в правата си, а аз бях лишен от синята лампа. Това беше причината да стигна до Джорджтаун за цели двайсет минути, а още десет отидоха да пропълзя през задръстения участък на Ем Стрийт и да завия по Кий Бридж.
Докато гледах към стъклените кули на Рослин, изведнъж ми мина през ума, че извеждането ми от Вашингтон беше поредният мъдър ход на противника. Сигурен бях, че Джени и Рита са достигнали до същото заключение. Нашата двучасова подготовка беше преминала изцяло под знака на координацията и синхрона с полицията на Вашингтон — институция, която е свикнала да бъде командвана от федералните ченгета, но едновременно с това осъществява пълен контрол на всичко, което се случва в границите на областта. Докато във Вирджиния — на другия бряг на реката, цареше пълен бюрократичен хаос. Полицейските участъци покриваха отделни райони, враждуваха по между си, да не говорим за безнадеждно ниското ниво на координация с ФБР.
Както правилно беше отбелязала Рита Санчес, аз си давах ясна сметка, че повечето престъпници не се отличават с кой знае какви умствени способности. А в повечето случаи те са дразнещо тъпи. Една значителна част от трудовия си стаж бях прекарал да ги защитавам в съда и знаех много добре какво да очаквам от тях. На моменти съм бил смаян, втрещен и буквално разбит от идиотщините, които демонстрират. Въпросът как да пледират се решава на базата на предпоставката, че огромната част от тях са абсолютно невежи в правно отношение и изобщо не им пука как ще се развие съдебният процес.
Джейсън Барнс беше различен, независимо какво беше оформило или извратило характера му. Доколкото бяхме осведомени, той беше стигнал до изкуството на кражбите и убийствата като абсолютен девственик. Но въпреки това беше стигнал твърде далеч, твърде бързо. Макар че влизаха в категорията „престъпления от страст“, неговите действия нямаха нищо общо с издайническата привързаност, безпорядъка и немарливостта, характерни за по-голямата част от престъпниците. Той не беше допуснал нито една от обичайните за новаците грешки, не беше допуснал дори такива, каквито могат да се очакват само от опитни ветерани. Изправен срещу най-качествените институции за опазване на обществения ред на Съединените щати, а на практика и срещу най-добрите ченгета в света, той ги разиграваше както пожелае.
Невероятно.
Запитах се какво ли ще измъкне от ръкава си този път. Нямах дори най-бледа представа. Но ако твърдението на Джени е вярно и миналото на човека действително е хроника на бъдещето му, трябваше да очакваме нещо съвсем различно.
Много скоро щях да открия какво е то…
28.
Поредното й обаждане дойде точно когато пресичах Кий Бридж.
— Карай право към „Севън Корнърс“!
— А ти върви право в ада! — отвърнах аз и й показах още един среден пръст, преценил, че продължава да ме наблюдава през камерата.
— Така ли? Май забравяш кой шофира по гащи, а под задника му тиктака една яка бомба!
Браво, съвсем навреме!
— Хей, хрумна ми една идея — извиках аз. — Предай се. Аз съм адвокат и може би ще успея да ти спася задника от електрическия стол!
— Ако не млъкнеш, пръв ще отпътуваш за ада! — изсъска тя и прекъсна връзката. Беше наистина ядосана. Явно трябваше да внимавам. Престъпниците са много чувствителни на тема електрически стол. А и в определени дни от месеца жените стават особено докачливи, но човек никога не знае кои точно са тези дни.