С дясната си ръка държеше насочения към мен пистолет, а с другата дръпна черната плетена качулка от главата си и разтърси русата си грива. Свидетелите на Ерик Танър бяха прави в твърденията си, че тази персона е в състояние да завърти не една и две мъжки глави. Беше малко над трийсет, с хладни сини очи, загоряла и съвсем леко набръчкана кожа, пълни устни и решителна брадичка. Беше много красива, макар че в хубостта й се долавяше нещо вулгарно. Решително не беше от типа момичета, които мама би се радвала да заведа у дома, но тате при всички случаи щеше да я оцени. Разбира се, ако не знае, че тя няма сърце и притежава черната душа на убиец.
Подчинявайки се вероятно на единствения закон, който зачиташе, тя механично си сложи предпазния колан, след което се обърна и изръмжа:
— Твоя не го слагай. Така ще утрепеш себе си, а не мен, ако случайно се опиташ да блъснеш някъде шибания камион. — Навря пистолета под носа ми и изкрещя: — Какво зяпаш бе, да те вземат мътните?! Хайде, потегляй!
Дадох газ, а тя махна с ръка към далечния край на паркинга. Седалката беше обща и тя предпазливо се сви в далечния й край, плътно до вратата.
— Ще караш бавно. Пак излез на магистрала петдесет и карай в обратна посока.
Помълчах малко, после рекох:
— Ти ме излъга.
— Аз непрекъснато лъжа — отвърна тя. — За какво точно става въпрос?
— Под седалката ми нямаше бомба.
— О, това ли… — Очите й пробягаха по околните алеи, но за нещастие всички ченгета бяха на конгрес в другия край на търговския център и наоколо беше спокойно. — Сега се чувстваш като тъп задник, нали? — внезапно се изкикоти мадамата. — И това ми било адвокат! Направих те на пълен будала, без малко да напълниш гащите!
— Дори за момент не съм ти повярвал…
— Лъжеш — ухилено ме погледна тя. — Видях лицето ти на екрана, чух те какво каза на ФБР. Повярва ми и още как!
— Е, малко се поизложих — признах с нещо като усмивка аз. Останах известно време с очи върху пътното платно, после рекох: — Нали знаеш, че от днес до края на дните си ще бъдеш преследвана? Всички ченгета на света ще се втурнат подире ти… Убихте куп хора, при това важни хора. Никой няма да ви прости, рано или късно ще ви пипнат.
— Млъквай!
— Исках само да ти кажа, че са ви много ядосани.
— Какво от това? Да са ме впечатлили с нещо до момента?
Май беше вярно. Направих още една пауза, после попитах:
— Как да те наричам?
— Никак. Затваряй си устата и карай!
— Стига де. Дай ми някакво име. Нали тъй и тъй ще ме убиете? Нищо няма да ти стане.
Тя се замисли. Явно беше свалила качулката си, защото в днешните терористични времена хората се стряскат при вида на всякакви маскирани муцуни. Но фактът, че ми позволи да видя лицето й, беше неприятен за мен. Всъщност нямах никаква представа защо все още не ми бяха видели сметката. Очевидно им бях удобен с нещо, но не знаех с какво. Може би искаха да имат заложник до момента, в който се уверят, че никой не ги преследва, след който всичко щеше да свърши. Във всеки случай тя не възрази на подмятането ми, че възнамеряват да ме убият, от което следваше, че е излишно да се тревожа по въпроса какво ще вечерям.
— Мерилу — подхвърли тя.
Всемогъщи боже! Защо всички тексасци ми звучат като кънтри певци?
— Хубаво име — рекох.
— Хич не се и опитвай! — отряза ме в зародиш мадамата. — Приятели няма да станем.
— Права си, Мерилу — погледнах я в очите аз. — Приятели няма да станем. Просто ми се иска да прекарам по-приятно последните си часове… Имаш ли нещо против?
В далечината завиха сирени и тя се обърна да види дали зад нас не се е лепнала някоя мигаща светлина. Де тоя късмет, рекох си.
— Всъщност няма значение — добавих аз. — ФБР вече знае за теб.
— Да, бе — сбърчи нос Мерилу. — Шибаното Бюро и хабер си няма за мен.
— Не е точно така — промърморих, разиграх малко колебание, след което подхвърлих: — Виж какво, не искам да бъда носител на лошите новини, но те наистина знаят за теб.
— Дрън-дрън. Нищичко не…
— Знаят, че си от Килийн, знаят, че си вършила дребни кражби на оръжие, запознати са отблизо с приятелчето ти Клайд Уизнър.
Както и очаквах, тези разкрития я накараха да подскочи. Тялото й се сви, дулото на пистолета клюмна, очите й се разшириха от ужас.