— Въпреки всичко мога да се измъкна — предизвикателно рече тя.
— Може би. Но какво ще стане, ако не успееш?
— Какво?
— Умните хора обмислят всички алтернативи.
— Тъй ли?
— Понякога нещата се объркват, Мерилу. Разбира се, не е речено, че и на теб ще ти се случи, но…
— Слушам те.
— От юридическа гледна точка става въпрос за многобройни предумишлени убийства, грабеж и заговор за убийство. — Обърнах глава да я погледна и отчетливо добавих: — За всичко това обвинението е задължено да поиска смъртно наказание. Най-малко двама от вас ще се изпържат на електрическия стол. — Направих нужната пауза, след което подхвърлих: — Аз обаче съм готов да се обзаложа, че на един ще му се размине.
Гледах право напред, но усещах изучаващия й поглед.
— Виж какво, глупако! — изръмжа тя. — Делът ми е някъде към дванайсет милиона, а ти се опитваш да ме пързаляш, като че ли имам проблем!
— А нямаш ли?
— Завий по Глиб Роуд — заповяда тя, после добави: — Проблемът ми е как да изхарча толкова много мангизи.
— Е, в такъв случай желая ти успех.
— Никой не може да докаже нищо срещу мен!
— С изключение на партньорите ти — усмихнах й се аз.
Тя вдигна пистолета и го насочи в главата ми. С крайчеца на окото си забелязах, че показалецът й е побелял върху спусъка, а очите й са разширени от гняв. Охо, работата става сериозна!
— Мисля, че май е време да ти пръсна гадното мозъче! — изсъска тя.
— Може би от благодарност, че се опитвам да ти помогна, а? — внимателно произнесох аз.
Пръстът й побеля една идея повече. Беше на милиметър от прекратяване на този разговор, завинаги.
— Недей, Мерилу. Но волана съм. Ще катастрофираме, а това ще докара ченгетата. Помисли какво ще им обясниш за куфарите отзад. — После влязох в ролята на терапевт и добавих: — Направи няколко дълбоки вдишвания и забрави какво съм ти казал.
Но тя нямаше такива намерения.
— Клайд ви надхитри, не можеш да отречеш.
— Сигурно — свих рамене аз.
— Той мисли за всичко.
— Сигурно — повторих. — Бас държа, че знае какво да прави в случай, че бъдеш задържана.
— Какво искаш да кажеш?
— Помисли и ще разбереш.
— Опитваш се да ме объркаш, а?
Именно.
— Нищо подобно. Просто ти напомням, че ако те задържат, реалността ще придобие съвсем други измерения за теб. Може би двамата с Клайд сте близки като брат и сестра, а може би не.
— Клайд винаги е бил честен с мен.
— А онзи, големият?
— Ханк ли? Той е малко бавен. Всъщност глупав.
— Ето, точно това имам предвид. Ако ви арестуват, някой ще пропее. Винаги така става. Федералните ще ви затворят в различни килии, ще ви поизпотят, а после ще ви предложат шанс за оцеляване — на всеки един поотделно. Получава го първият, който пропее. Може би умникът, който планира всичко, а може би и тъпакът, за когото бъдещето се изчерпва в следващите две секунди.
Мерилу най-сетне се замисли. Вероятно искаше да прецени кой ще я накисне пръв — Ханк или Клайд.
— Мисълта за десет хиляди волта ток е гадна работа — не пропуснах момента аз. — При такова напрежение очите изскачат от орбитите, зъбите експлодират, косата започва да пуши. А някои хора нямат нерви да си представят всичко това, знаеш.
Въображението върши работа, но когато става въпрос за отвратителни неща, те трябва да се предлагат на малки порции. Продължавахме да се движим на запад по Глиб Роуд, а мадамата се успокои дотам, че отпусна пистолета в скута си. Вляво от пътя се появи голям квартал, застроен с тухлени къщи и ниски блокове с евтини апартаменти. Тя посочи отбивката и рече:
— Влез там. Ще направим няколко кръгчета.
— Добре.
Вече се досещах къде отиваме.
След една доста продължителна пауза Мерилу отново проговори:
— Добре, умнико. Да речем, че ме пипнат. Какво трябва да направя?
— Преди всичко да не се колебаеш. Като в онова телевизионно състезание, как му беше името? „Джепърди“. Алекс задава въпроса, а който пръв натисне звънеца, получава правото пръв да отговаря.
— Какъв първи изстрел?
— Не казах, че става въпрос за автоматичен откос, нали?
— Не.
— Е, тогава слушай: може би Ханк, може би Клайд, а може би и двамата ще пожелаят да сключат сделка. — Поклатих глава и добавих: — Няма да повярваш, ако ти кажа колко често се случва.
— Нали каза, че сделката се предлага на онзи, който пропее пръв?
— А не казах ли още, че някой трябва да бъде изпържен?
Тя кимна.
— Ето, това е проблемът. Прокурорът обяснява на ченгетата, че квотата покрива само един. Един, и точка. Който играе най-добре, той ще я попълни.
— Аха… И как става това?
— Ами зависи от едно нещо, на което му викат смекчаващи вината обстоятелства. Като например кой е бил физическият убиец на всички тези хора.