— Точно така — кимна Мерилу и скръсти ръце пред гърдите си.
Бях много заинтригуван от този диалог и с нетърпение очаквах продължението му. Клайд отвори уста да каже нещо, което положително щеше да бъде още по-интересно, но в този момент се разнесе оглушителен трясък и входната врата се откърти от пантите. Почти в същата секунда стъклената врата към верандата се пръсна на хиляди късчета, които започнаха да падат върху главите ни като първия сняг.
Мерилу изпищя. За част от секундата двамата с Клайд останаха като втрещени, заковали погледи един в друг. После се осъзнаха, направиха кръгом и се стрелнаха към спалните.
Подчинявайки се на някакъв неясен инстинкт, аз наклоних стола настрани и успях да се просна на пода. Стаята се изпълни с дим и прах, замириса на кордит. От мъглата изскочиха няколко мъже в тъмни гащеризони и бронежилетки, с черни каски на главите. Част от тях дойдоха откъм входа, други — през верандата. Дано някой се е сетил да информира тази кавалерия, че в къщата има и други хора освен индианците, рекох си аз.
Но още в следващата секунда разбрах, че трафикът се ръководи от човек, който разполага с температурни сензори за засичане на движещ се противник. Командосите не обърнаха внимание нито на мен, нито на Джейсън, макар че минаха на сантиметри от нас по пътя си към спалните помещения в къщата.
Екнаха изстрели, последвани от викове и крясъци. Погледнах към входната врата точно в момента, в който през нея се промъкна фигурата на агент Дженифър Марголд, облечена в синьото си ФБР яке, със синята си ФБР шапка на глава. Явно не ме забеляза веднага, тъй като зае полуклекнала стойка за стрелба и дулото на пистолета й бавно започна да сканира помещението. Не ми стана особено приятно, тъй като движението му спря точно в мига, в който сочеше право към мен. Мит по-късно получих възможност да видя лицето й. Беше опънато, със стиснати челюсти. Дулото помръдна в посока нагоре и от него излетя огън.
Съвсем ясно чух как куршумът потъна в жива плът — един мек и особено гаден звук, след което Джейсън Барнс приглушено изстена. Направих опит да изкрещя въпреки лепенката на устата си, изритах стола, но вече беше късно. Бум, бум. Джени стреля още два пъти, столът се преобърна и Джейсън се просна по гръб.
Пистолетът в ръцете й продължаваше да е насочен право напред — както са ги обучавали в академията на ФБР, очите й не пропускаха нищо. Откъм задната страна на къщата се разнесоха нови викове и изстрели. Явно тексасците приключваха с участието си в пиесата.
Джени се втурна към мен и дръпна лепенката от устата ми.
— Добре ли си? — попита тя, докато пръстите й се бореха с възлите.
— Аз… Да, добре съм.
— Непрекъснато включвахме и изключвахме предавателя ти — задъхано обясни тя. — Но ти беше в движение и трябваше да те изчакаме да спреш.
Освободен от въжетата, аз станах и разтърках китките си, които щяха да ме болят поне една седмица. Посочих към тялото на Джейсън и попитах:
— Защо го направи?
— За да не те застреля.
— Той беше вързан, Джени.
Тя се взря в трупа, после вдигна глава. Устните й трепереха, в очите й се четеше ужас.
— Господи! Шон, аз… Нямах представа. През пушека те видях на пода, а след това… След това видях него. Стори ми се, че се е надвесил над теб и…
Едва сега си направих труда да се обърна към трупа на Джейсън. Един от куршумите бе пронизал гръдния му кош, а другите два бяха попаднали в черепа, пръскайки мозъка му по цялата стая. Очите му бяха широко отворени, с извърнати нагоре зеници — сякаш се беше опитал да проследи пътя на куршумите.
Откъм вътрешността на къщата долетя силен трясък и ние неволно се свихме. Взривната вълна разклати стените. Явно някой беше хвърлил зашеметяваща граната, след което стрелбата и виковете се възобновиха. Там май се водеше истинско сражение.
— Ела.
Джени ме хвана за ръката и ме задърпа след себе си. Подчиних се, тъй като все още бях малко замаян. На петдесетина метра от къщата бяха паркирани две бронирани коли. Хукнахме към тях, надявайки се на надеждното им прикритие.
Спряхме едва когато подминахме по-близката от тях. Джени протегна ръка и докосна лицето ми. Или по-скоро го избърса.
— Кървиш, при това доста обилно — рече.
До този момент изобщо не бях усетил действието на стотиците ситни стъкълца, които се бяха посипали върху мен при взривяването на вратата за верандата. Кръвта от главата ми заливаше лицето, а кратка инспекция на пораженията показа, че имам порязвания по гърдите и ръцете, а дори и по краката. И в момента, в който разбрах за тях, те започнаха да болят, при това адски силно.