Никой не ми прочете правата — нещо, което винаги е добър признак. Лари погледна Боб, а Боб сложи на масата магнетофон. Бил протегна ръка и го включи. Сериозно ви говоря, не си измислям нищо.
— Това е официално снемане на показания — информира ме Лари. — Бъдете максимално точен и искрен, говорете ясно. Искаме да ни разкажете за участието си в случая, засягащ Джейсън Барнс.
И аз започнах.
Лари, Боб или Бил ме прекъснаха поне двайсет пъти, настоявайки за изясняване на един или друг момент, за повече подробности върху трети. Боб смени три касети, като пускането и спирането на магнетофона всеки път беше дело на Бил. Сериозно ви говоря, не си измислям. Иначе бяха добри слушатели, бяха се подготвили добре и изглеждаха в час относно всичко, което се беше случило. В смисъл, че задаваха правилните въпроси и не ми губеха времето.
Особено силен интерес проявиха по въпроса кой кого беше убил. Разказах им каквото бях чул от Мерилу, а след това — по пътя на елиминацията — изказах предположението, че останалите жертви са били убити от Клайд или Ханк. Накрая им предложих личното си мнение, според което Джейсън не е натиснал спусъка нито веднъж.
Боб промърмори, че това в общи линии било потвърдено от балистичната експертиза и оръжията, открити у престъпниците. Но не беше ясно кой е изстрелял противотанковия снаряд на околовръстния път и кой бе натиснал копчето, за да вдигне във въздуха Джоун Таунзенд. Не че имаше някакво значение, но все пак.
Хората срещу мен си изкарваха хляба с писане на доклади и бяха посветили живота си на борбата с празните места по формулярите. По тази причина изредиха няколко възможни според тях теории, които изслушах учтиво и без коментар. Това продължи, докато не засегнахме темата за късането на топките — израз, който се оказа неподходящ за нивото на компанията ни.
— Значи при пристигането ви в къщата отпред беше паркиран само червеният пикап, така ли? — попита ме Лари.
— Не, жълтият също беше там — поправих го аз. — Този, който шофирах лично.
Лари не обичаше да го поправят и сопнато промърмори:
— Това имах предвид.
— Казвайте това, което имате предвид — хладно го посъветвах аз. Тоя тип определено не ми харесваше.
— А имате ли представа къде беше останал черният пикап? — попита ме Боб. — Онзи, който е бил шофиран от Клайд Уизнър?
— Защо?
— Нека ние задаваме въпросите, ако нямате нищо против.
— Имам нещо против, Боб. Ако държите да отговарям на въпросите ви, вие също трябва да отговаряте на моите.
Боб се приведе напред.
— Не съм дошъл, за да задоволявам любопитството ви, майоре! Винаги можем да ви принудим да дадете показания!
— Как ще го постигнете, Боб?
— Моля?
— Аз не работя във вашето Бюро. Как ще ме принудите да дам показания?
— Имаме си начини! — отсече той. — А сега отговорете на въпроса!
Между другото, Боб също не ми харесваше.
Лари отново ме попита дали знам къде се беше изгубил черният пикап в промеждутъка от време между напускането на търговския център и завръщането на Клайд в къщата.
— В паметта ми се оформя едно голямо бяло петно, Лари — отвърнах аз.
Ролята на доброто ченге явно се беше паднала на Бил.
— Добре, Шон, няма проблеми — подхвърли изключително приятелски той. — Но по всичко личи, че част от парите липсват.
— По всичко личи? — втренчих се в него аз. — Липсват или не?
— Е, сега вече ме спипахте натясно — мазно се усмихна Бил. — Всъщност липсват…
— Колко, Бил?
Дойде времето на Боб, който очевидно внимаваше да не си изпусне реда.
— Не ви засяга — обяви той.
— Напротив — поклатих глава аз.
Лари изпита необходимост от изява и мрачно обяви:
— Не ми харесва поведението ви, Дръмънд. Отново ще ви напомня, че става въпрос за официално разследване.
Разбрал, че няма да припадна от ужас, той се извърна към Филис и добави:
— Моля ви, вразумете го.
— Това се опитвам да правя от първия ден на назначението му тук — сладко се усмихна тя. — Бих ви посъветвала да отговаряте на въпросите му. Понякога добре реагира на откровеността.
Лари, Боб и Бил изглеждаха доста объркани от откровението на шефката ми. Бях готов да се обзаложа, че колеха и бесеха в Бюрото и не бяха свикнали на непокорство от страна на служителите му. По всяка вероятност те предлагаха своите чинни отговори още преди Лари, Боб и Бил да са задали въпросите си. Но аз реших, че трябва да съм пълен идиот, за да им отговарям, преди да съм разбрал за какво става въпрос.
Отново дойде ред на Бил.
— Липсват около дванайсет милиона — съобщи той.
— Около?