Той се усмихна.
— Дванайсет и половина, за да бъдем точни.
— Точността е хубаво нещо, Бил — похвалих го аз. — И в тази връзка искам да ви попитам, какво щеше да стане, ако се бяхте представили като служители от „Вътрешно разследване“ или каквито сте там, а аз бях демонстрирал недоверие към вас още от самото начало? Какво щеше да се получи, ако ме бяхте информирали, че става въпрос за официален разпит, а не за дружески разговор? Май нищо съществено, нали, Бил?
— Съветвам ви да се въздържате от саркастични забележки, Дръмънд — рече Боб.
— Не може — обади се Филис. — При него това е като синдрома на Турет и сарказмът тече като пълноводна река.
Дарих я с една усмивка, на която тя отвърна. Тази жена наистина ми харесваше. А и тя очевидно започваше да ми свиква.
Боб и Лари явно решиха, че Бил има най-големи шансове с мен, и му предоставиха инициативата. Честно казано, и него не го харесвах. Беше от онези мазни типове, дето винаги се изплъзват.
— Помогнете ни да открием как се изчезнали тези пари — започна той. — Казахте, че са били натоварени в пикапа на Клайд Уизнър преди потеглянето му от търговския център. Между разговора ни с агент Санчес и сегашната ни дискусия успяхме да установим приблизителното време, за което всеки от пикалите е стигнал до къщата. Вие сте били в един автомобил с Мерилу Джонсън и сте се появили там десет-дванайсет минути след Ханк Мърсър, нали така?
Бил млъкна в очакване на потвърждение, но аз само го гледах и мълчах.
— Със сигурност знаем, че Клайд Уизнър е пристигнал минимум трийсет минути по-късно — принуди се да допълни той. — Какво точно си говорихте с Мерилу Джонсън за времето от близо четирийсет и пет минути, през което сте били насаме?
Търпението ми започна да се изчерпва.
— Ще ти кажа, Бил — кимнах аз. — Говорехме главно по въпроса къде да преведат моя дял.
Беше ясно, че е шега, нали?
Но Бил не се засмя, а Боб започна да ме гледа с други очи.
Единствено Лари реши, че се шегувам. Явно беше много умен.
— При първото си телефонно обаждане Клайд Уизнър е поискал куриер да бъдете вие — наведе се напред той. — Защо точно вие? И откъде ви е познавал?
— Е, питайте него.
Миг по-късно и Боб се наведе напред.
— Армията отказа да ни предостави служебното ви досие, което според тях било с гриф „секретно“. Но от канцеларията на председателя на Военния съд проявиха по-голяма отзивчивост и ни предоставиха исканата информация. Според нея вие никога не сте били на постоянна работа във Форт Худ, но сте били три пъти там за изпълнение на различни задачи, като веднъж престоят ви е продължил повече от два месеца. Възможно ли е тогава да сте се срещали с Клайд Уизнър?
— Пак ще повторя, Боб, питайте него.
Лари усети, че Боб не се справя, и побърза да се намеси:
— Има и още нещо, което ни се струва интересно. Агент Санчес ни съобщи, че първоначално сте отказали да бъдете оборудван с апаратура за проследяване.
— Защото я нарече супозиторна свещичка, а аз не обичам да ми гледат задника.
Пак се шегувах.
— Точно така — кимна онзи. — В първия момент и тя решила, че става въпрос за съвсем невинно недоразумение. След което ви е обяснила, че хапчето се поема през устата и вие сте приели.
— Звучи правдоподобно.
Боб стовари ръка върху масата и обяви:
— Но до вана в търговския център беше открита локва от повръщано!
— Ханк ме ритна в корема и аз повърнах обяда си. Вече го казах при устните си обяснения. Какво толкова?
— Нищо. Възниква обаче въпросът дали не сте се опитали да изхвърлите предавателя. Напълно е възможно да сте бръкнали с пръст в гърлото си, предизвиквайки спонтанно гадене.
— Предавателят все още е вътре в мен, Боб.
Лари заряза условното наклонение и премина към директни обвинения.
— Но вие не сте го знаели, нали? — ледено подхвърли той. — В онзи пушек просто не е било възможно да видите дали сте го изхвърлили, или не. А предвид особената ситуация вие не сте били в състояние да разровите това, което е изхвърлил стомахът ви.
Боб пожела да се върне в играта и обяви:
— Във вана не е имало бомба, както сте обявили пред Санчес и Марголд. Прослушахме записите на разговорите ви с контролния автомобил. В един момент сте поискали отстраняване на екипите за проследяване, а когато откривате, че не е изпълнено, изпадате в нервна криза.
Според мен и на Бил му писна ролята на доброто ченге, която и бездруго не му се удаваше много добре.
— Възстановявайки събитията от деня, стигнахме до заключението, че вие сте гноясалият пръст, Дръмънд — обяви с враждебен глас той и започна да изброява, прегъвайки пръстите си: — Уизнър ви иска за куриер и вие с готовност приемате. После се отказвате от предавателя, а на даден етап правите опит да го изхвърлите. Излъгахте за бомбата и се опитахте да се освободите от опашката. — Направи драматична пауза, после заби показалец в гърдите ми и драматично попита: — Къде са парите, Дръмънд?