Очевидно доволни от себе си, Лари, Боб и Бил се облегнаха в столовете си и забиха погледи в мен. Най-накрая разбрах какво мислят и защо го мислят. Но това не ми попречи да отбележа, че не ми прочетоха правата и не ми отправиха никакво официално обвинение. Което означаваше само едно — липсват им доказателства. Разполагаха със силни подозрения, гарнирани с теории на базата на косвени обстоятелства. Точка.
Бяха наясно, че в момента, в който прибягнат до процедурата с правата, аз ще поискам адвокат и пак няма да стигнем доникъде.
Такива ми ти работи. Вдигнах глава, забих поглед в Лари, Боб и Бил, наведох се към магнетофона им и отчетливо започнах:
— Шон Дръмънд има право да запази мълчание.
Копелдаците не си мръднаха задниците и гледаха тъпо през цялото време, което ми беше нужно да си самопрочета правата.
Едва когато свърших, Бил се размърда и начупено подхвърли:
— Това няма да ни доведе доникъде.
— Напротив, Бил — погледнах го почти сърдечно аз. — Нима допускаш, че ще си призная как съм каширал някъде дванайсет и половина милиона долара?
— Ние знаем, че те още не са ваше притежание — обади се Боб.
— Как го разбрахте?
Никой не отговори. Никой не се нуждаеше от отговор. Беше ясно, че вече са преровили апартамента ми, вързали са ми телефона и със сигурност са прегледали миниатюрната ми спестовна сметка. Това означаваше, че съдът им е дал разрешение за обиск, а за мен — че с единия крак вече съм в панделата.
Прецених, че от продължението на разговора не ме чака нищо добро, станах и се обърнах към Лари:
— Ако нямате заповед, аз си тръгвам.
— Нямаме — кимна Лари. — Все още.
— Всъщност той остава, защото работи тук — обади се Филис. — Което означава, че ще си тръгнете вие.
Лари кимна, извади визитка от джобчето на сакото си и ми я подхвърли.
— Ако случайно откриеш изгубената си съвест, можеш да се обадиш — рече.
После Лари, Боб и Бил си събраха бележниците и магнетофона и тръгнаха да си ходят. Физиономиите им излъчваха мрачна заплаха.
Вратата се затвори след тях и в стаята настъпи тишина. После Филис се обърна към мен и каза:
— Шон, погледни ме в очите и ми кажи, че не си взел тези пари!
Погледнах я в очите и тръснах глава.
— Те са мои, само мои! Няма да ти дам дори цент!
Стори ми се, че долових въздишка на облекчение.
— Всъщност това е пълен абсурд — промърмори след кратка пауза тя. — Аз ти възложих този случай, нали? Как би могъл да уредиш нещата, след като си нямал идея, че ще участваш в разследването? — В погледа й се появи нещо като неудобство. — Май трябва да ти се извиня, че те забърках в тая история.
Не отговорих, което не ми попречи да регистрирам един факт — тази жена има чувството, че ми е задължена. Оставих паузата да се проточи, после подхвърлих:
— Всъщност това изобщо не ме притеснява.
— А би трябвало — отбеляза тя.
— Щях да съм притеснен, ако ме бяха поканили на среща оттатък реката — при тях. Аз съм адвокат, Филис, имай ми доверие.
Тя се въздържа от коментар на този очевиден оксиморон, въздъхна и рече:
— Теорията им е доста убедителна, Шон.
— Глупости. Липсват един куп пари и счетоводителите в мазето настояват за вътрешно разследване. Стандартна процедура, нищо повече. Ще им се наложи да вдигнат малко аларма, и толкоз.
— Пропускаш един факт — подхвърли тя.
— Какъв факт?
— Джордж Мийни. Тази седмица го уволниха. Разбира се, без да използват този термин, който отдавна вече не е в употреба. Но ти знаеш за какво става въпрос. Много хора бяха убити и все някой трябваше да поеме вината. Официално обявиха, че Джордж е новият помощник на говорителя на ФБР.
На това му се казва новина, рекох си, след което свих рамене и добавих:
— Нямам нищо общо. Джордж отговаряше за операцията, а отговорността е нож с две остриета. В крайна сметка той сам избра да бъде на погрешното място в погрешното време, ето защо не получи така очакваната порция слава.
— Според мен не е важно какво мислиш ти, а какво мисли Мийни — подхвърли тя и аз признах, че забележката й е напълно основателна. — Той е човек с отмъстителен характер, Шон, и има сериозни връзки в рамките на ФБР. — Замълча, после добави: — Между другото, тази сутрин Марк Таунзенд си подаде оставката и президентът ще я приеме. А твоята приятелка Джени временно става заместник изпълнителен директор с големи шансове за постоянно назначение.