— Ние сме живели в различни светове, но между тях май има много общи неща — подхвърли той.
— Май е така — кимнах.
— Е, всичко свърши — въздъхна той, погледна ме и добави: — Ти религиозен ли си?
— Да.
— Преди седмица погребахме Джоун. А малко по-късно изпитах насладата да се изправя на гроба й и да й съобщя, че убийците й вече са в ада.
Кимнах, макар че не бях много сигурен в това.
Но беше дошло време да разбера. Вдигнах глава и казах:
— Бих искал да ви задам няколко въпроса, ако нямате нищо против.
— Ти си заслужи правото — кимна Таунзенд.
— Може и да не съм — промърморих аз, след което попитах: — Преди няколко месеца вие назначихте нов старши оперативен агент по националната сигурност в централата във Вашингтон. Как беше взето решението?
Бързата смяна на темите за момент го обърка.
— Защо задаваш този въпрос?
— В момента не мога да ви отговоря. Моля ви.
— Добре. Постът беше освободен от Анди Синклер преди седем месеца. При нас има специален съвет, който борави с деликатните назначения. От него ми предложиха две имена — Джон Фиск и Дженифър Марголд. По мое мнение квалификацията на Джон беше по-впечатляваща от тази на Дженифър. Тя имаше ограничен оперативен стаж, макар че се справяше добре. Но основната й специалност е профайлър, а тя нямаше никакъв опит сред висшата бюрокрация на Вашингтон — един много важен фактор за заемането на тази длъжност.
— И вие избрахте Фиск, така ли?
Таунзенд кимна.
— Жалко, че така се получи с него. Джон беше добър човек и способен специалист.
— Убиха го преди три месеца, нали така?
— Да, той беше брутално убит. Преди близо четири месеца.
— А Джени показа ли с нещо пред вас или други хора, че не желае да получи този пост?
— Нямам такива сведения. Но аз по принцип не обсъждам назначенията с други хора, още по-малко пък с кандидатите. Във ФБР няма място за демокрация.
— Ясно. И след убийството на Джон Фиск вие назначихте нея.
— Точно така.
— Може би тогава е споменала, че този пост не я интересува.
— Напротив, беше много щастлива. Защо?
— Моля ви, отговорете на още един въпрос.
Съзнавах, че поставям търпението му на изпитание, и с облекчение видях как кима, макар и с нежелание.
— Защо именно Джени?
— Заради изявите й в Куонтико.
— Била е добра, така ли?
— Добра е меко казано, Дръмънд. От техническа гледна точка тя беше истински виртуоз. Запознат ли си с програмата, която се изпълнява там?
— В най-общи линии.
— Те са нашите очи, проникващи в съзнанието на най-големите престъпници. Работата им е свързана с научни разработки и строг анализ на фактите, но най-добрите от тях — като Дженифър, — притежават някакъв особен инстинкт, нещо като шесто чувство.
Таунзенд стана и сложи нов пън в огъня. Априлското време беше достатъчно меко, а в стаята стана прекалено топло, но домакинът явно не го усещаше. По челото ми избиха капчици пот, имах чувството, че ще се разтопя.
— Геният на Дженифър бе рано открит и оценен. Ние платихме за специализираното й обучение и научните й титли. На нея бяха възлагани най-тежките случаи. Повярвай ми, тя има значителен принос за обезвреждането на няколко истински чудовища!
Изведнъж се почувствах болен. Не знам дали от жегата или по други причини. Стана ми адски зле. В главата ми се блъскаха всевъзможни идеи, повечето от тях абсурдни. Рязко се изправих.
— Сър… Благодаря ви, че ми отделихте време. Аз… Аз трябва да тръгвам.
— Не и преди да ми кажеш за какво беше всичко това! — отсече Таунзенд.
— Не знам. Вероятно нищо.
Но Марк Таунзенд беше умен мъж, дълги години бе усъвършенствал полицейския си нюх.
— Моля те, престани! — раздразнено изръмжа той. — Казвай защо си тук!
Погледнах го право в очите.
— Не съм много сигурен, сър. Но съвсем скоро ще разбера и вие ще бъдете първият, на когото ще докладвам.
Той ми хвърли изпитателен поглед и промърмори:
— Предполагам, че става въпрос за нещо важно.
— Наистина е така, сър.
— Разбирам. Е, благодаря, че мина да ме видиш.
— Още веднъж приемете най-искрените ми съболезнования.
Напуснах кабинета на Марк Таунзенд, а след това и дома му. Докато се спусках по стълбите на верандата, забелязах, че дъщеря му Джанис ме наблюдава през щорите на дневната. Влязох в колата и направих няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Опитах се да събера мислите си, след което извадих телефона и набрах служебния номер на генерал-майор Даниъл Тингъл.