В рамките на няколко часа Лари успя да се сдобие със списък на пътуванията й през последните пет месеца. В него фигурираше тридневен престой в Килийн, в комплект с всички подробности — името на хотела, поръчаната храна, колата под наем и прочие. Наистина не беше трудно. Всичко беше регистрирано върху служебната й карта „Виза“.
Боб изиска разпечатка на разговорите по мобилния й телефон, проведени през седмицата на убийствата. От нея стана ясно, че Джени беше звъняла многократно на няколко мобилни телефона, регистрирани на името на някой си Честър Ъпиърс, но сметките им бяха плащани от човек на име Клайд Уизнър. По всяка вероятност Клайд е притежавал доста странно чувство за хумор. Но кой можеше да го допусне?
Бил упорито работеше по въпроса пак да ми стане приятел. Трябва да призная, че шансовете му клоняха към нулата.
На практика никой нямаше нужда от Ерик Танър, но той си беше спечелил място в ложата за финала на тази драма, а аз не исках да го лишавам от него. За да оправдае присъствието си, той ни информира за последните сведения относно Клайд Уизнър, Мерилу Джонсън и Ханк Мърсър, до които бяха успели да се доберат колегите му във Форт Худ.
В дъното на нещата винаги се крие някакъв порок. При Клайд ставало въпрос за тежка зависимост от хазарта. Опитвал се да бъде голям в една обречена игра, а според информацията от различните казина главният му проблем бил, че не знаел кога да спре. Единствената му печалба от Вегас били няколко самолетни билета с намаление, които казината дават на редовните си клиенти. Към тях, ако може да се вярва на здравния му картон, трябва да прибавим и два случая на гонорея. Или, както казваше мама в момент на философски размисъл, един порок неизменно води след себе си и друг. Според съседи и някои по-приказливи посетители на местните кръчми Клайд и Мерилу били близки в продължение на години.
Самата Мерилу имаше доста обемисто полицейско досие: три обвинения в проституция, две за чекове без покритие и още куп по-дребни прегрешения. Родена и израснала на един запуснат паркинг за каравани в околностите на Килийн, тя дори не се беше доближавала до това, което се нарича „американска мечта“. По-старите обитатели на квартала си спомнили, че майка й (която никога не се омъжила) имала вземане-даване с някой си Клайд, който май бил военен във Форт Худ. Вероятностите в тази посока изглеждаха достатъчно грозни и ние единодушно се съгласихме, че това е много повече, отколкото ни е нужно да знаем.
Ханк беше живял през три врати от Мерилу. Излежал две присъди в затвора, с коефициент на интелигентност около 72. Съседите в блока били шокирани и смаяни, когато научили, че той е долен крадец и убиец. Повечето от тях го познавали като добър човек, готов да помогне на всеки. Най-много обичал да си играе с децата и да ги носи на гърба си като боен кон.
Ерик Танър ни предложи и една друга новина, също много интересна. Двама от волнонаемните служители във Форт Худ, които били в неговия списък на заподозрените, си спомнили за някаква агентка на ФБР, която ги разпитвала преди около пет месеца. Не, не й помнели името, но била страхотно гадже. И двамата били сигурни, че ако я видят, веднага ще я познаят.
Слънцето се скри зад хоризонта, отстъпвайки място на мрака. Наблъскахме се в малкия и прекалено отоплен кабинет на мистър Таунзенд. Всички бяхме шокирани и дълбоко депресирани.
— Това, с което разполагаме, сър, не е достатъчно инкриминиращо — каза Лари, като думите му бяха предназначени за Таунзенд. — Можем да оправдаем арест по обвинение в конспирация, но нищо повече. За съжаление нищо не я свързва пряко с наистина сериозните престъпления — убийствата и грабежите.
— Можем да получим заповед, но според мен на този етап трябва да се въздържим от арест — добави Боб. — Ако трябва, цяла нощ ще ровим, но в никакъв случай не бива да изпуснем шанса да й предявим обвинение.
Бил кимна в знак на съгласие. Бил беше готиният пич, приятелят на всички. По всяка вероятност щеше да се усмихва и да кима дори ако бях предложил да забравим цялата работа. Между нас казано, аз предпочитам Лари. С него човек поне знае къде се намира.
По неизвестни причини Таунзенд се обърна да ме погледне.
— Какво ще кажеш?
— Арестувайте я веднага!
— Защо?
— Защото притежава гениален ум. Защото е по-умна от нас и при най-малката възможност ще ни надхитри. Защото има достъп до дванайсет милиона и половина, а ние нямаме идея какво може да я подплаши.
Направи ми впечатление, че зениците на Марк Таунзенд вече не бяха разширени и разфокусирани. Остротата в погледа му се беше завърнала.
— Ти си юрист — рече. — Можеш ли да повдигнеш обвинение?