Той прекрасно знаеше, че никой прокурор по наказателни дела, независимо от опита си и изобилието на доказателства, не може да гарантира обвинение. Но знаеше също така, че Дженифър Марголд беше заповядала убийството на съпругата му.
— Ще ви гарантирам едно нещо — отвърнах. — Успее ли да се измъкне, никога повече няма да я видим.
Таунзенд се обърна към Лари и кратко нареди:
— Идете и я приберете.
На по-късен етап стана ясно, че решителността на мистър Таунзенд е била абсолютно уместна.
Оказа се, че Джени беше излязла от работа по-рано, оплаквайки се от разстроен стомах. Симптомите се появили веднага след като разменила няколко приказки с бъбривата Елизабет, която й разказала както за неочакваното ми посещение, така и за любопитството ми по повод нейното неотдавнашно любопитство към Джейсън и татко му.
Но първо добрата новина. Подобно на своите вече покойни съучастници, Джени също не си беше направила труда да подготви бягството си. Според мен изобщо не й бе минало през ума, че може да загуби — още повече, че до момента бе имала всички основания за това. А сега идва ред и на лошата новина: ФБР изгуби цели два часа, докато открие името й в списъка на пътниците на един полет на Юнайтед Еърлайнс за Париж. И когато това най-сетне стана, тя се намираше високо над Атлантическия океан, изминала почти две трети от пътя към свободата.
Но когато някой има наглостта да премахне съпругата на директора на ФБР, колелата на правосъдието се задвижват бързо, като добре смазана машина. Таунзенд проведе няколко телефонни разговора, в резултат на които пилотът обърнал самолета, а цивилният полицай на борда направил съответните размествания и се запознал с Джени.
Ние останахме в къщата на Таунзенд, където се наливахме с кафе, чакахме телефонното обаждане и си разменяхме теории за Джени — коя от коя по-абсурдни и безсмислени. Телефонът на Лари изцвърча в един и половина след полунощ. Самолетът на „Юнайтед“ се беше приземил на международно летище „Дълес“, а полицаят на борда предал арестантката на екип от агенти на ФБР направо на пистата. Откарали Джени директно в една от сградите на Бюрото, където трябвало да я снимат и да й вземат отпечатъци. А ние всички се надявахме, че тя ще прояви благоразумие и ще направи самопризнания. Е, аз нямах такова предчувствие. Според мен тя щеше да отрече всичко. Но моята работа беше свършена и аз се прибрах у дома.
На другата сутрин се появих на работа по нормално време. За съжаление не ме бива да прикривам лошото си настроение и само след един час хората започнаха да ме заобикалят отдалеч — факт, от който бях истински щастлив. Филис правеше всичко възможно да ми запълва времето, задръствайки кутията ми за входяща кореспонденция с разни тъпи меморандуми и ангажирайки вниманието ми с второстепенни срещи. Но с подобна дейност се справям зле дори и когато съм в добро настроение.
Бях обзет от чувство за вина заради собствената си непрозорливост. Когато Джени е поръчвала всичките тези убийства, аз бях редом с нея. И ако си бях отварял по-добре очите и ушите, вместо да се прехласвам по нея, част от тези хора може би щяха да бъдат живи.
Филис се изправи пред бюрото ми два дни след ареста на Джени.
— Нямам полза от теб — призна ми откровено тя.
— Благодаря — отвърнах. — Правя всичко, което е по силите ми.
— Грешката не беше твоя.
— Тъй ли? Тогава чия беше грешката?
— На всички. Никой не забеляза нищо.
— Вие имате оправдание, но аз бях с нея през цялото време.
— Близостта също заслепява — отбеляза тя. — Аз работих с Олдрич Еймс в продължение на години. Редовно обядвахме заедно. И не забелязах абсолютно нищо.
— Не ти ли хрумна идеята да спиш с Олдрич Еймс?
— Е, не. Разбира се, че не. — Очите й изпитателно пробягаха по лицето ми. — Между другото, има един много интересен случай в посолството ни в Оман. Убит е наш много ценен информатор, а резидентът ни смята, че става въпрос за предателство отвътре. Събрахме екип за провеждане на разследването, но ни трябва човек, който да го оглави.
— Звучи интересно.
— Сигурна съм, че наистина е интересно. Въпросът е дали ти се интересуваш.
— Ни най-малко.
— Аз мисля, че би трябвало да проявиш някакъв интерес.
— Бил съм в Оман. Жега и прах, никаква пиячка. Жените са забулени и не спят с християни.
Тя игнорира тази изчерпателна информация и поклати глава.
— Когато паднеш от коня, трябва пак да го яхнеш.
— Нищо подобно. Трябва да се научиш да ходиш пеш или да караш кола. — Погледнах я, за да разбера дали схваща посланието, след което повторих: — Не ме интересува.