Не беше трудно да се разбере какво кара Тери Хигинс да класифицира Джени именно в тази категория. По всяка вероятност първото й престъпление е било убийство чрез подпалвачество, като последните й престъпления са извършени по сходен начин — анонимно, от разстояние, чрез подставени лица. Освен това няма по-могъщ противник от правителството на САЩ. Тери Хигинс съвсем правилно беше отбелязал, че Джени беше реагирала с трескава агресивност, беше убивала със светкавична жестокост, лишавайки ни от възможност за реакция. По-нататък в рапорта се посочваше:
Трябва да бъде отбелязано, че много индивиди със социопатични отклонения, най-вече серийните убийци психопати, развиват перверзно влечение към полицейската работа. Те правят опити да се доберат до полицията и да останат близо до нейните служители, висят по баровете, посещавани от ченгета, навъртат се около техните стрелбища, спортни зали и др. Известно е, че мнозина от тях са правили опити да постъпят на работа в полицията.
Накрая бихме искали да посочим, че психопатите убийци цял живот си остават такива. Започват с по-дребни престъпления, но постепенно натрупват опит и умения. Постигнатите успехи пораждат особена психо-сексуална нужда за ескалация на насилието и постигане на задоволяване чрез извършването на още по-отвратителни престъпления.
Според мен тези наблюдения звучаха прекалено клинично, за да им бъде прикачено някакво човешко лице. И със сигурност не показваха онази Джени, която познавах. Никога не бях забелязвал у нея някаква следа от задоволство при вида на обезвредените жертви, напротив — подобно на всички нас тя демонстрираше ужас и отвращение. Към това трябва да добавя, че онази Джени, която всички познаваме, вероятно доста се различава от портрета, изготвен от психолозите.
Но след известен размисъл стигнах до заключението, че съставните части на тази отвратителна комбинация от интровертност, психопатия и необходимост от ескалация на насилието задължително свързват извършителя с престъплението. Нямах никакви съмнения по въпроса кой е режисирал този кървав карнавал. Но между личното убеждение и доказването извън всякакво съмнение в съда съществува дълбока пропаст.
По подобен начин миналото на Джени и прогнозата на Тери Хигинс обясняваха защо тя е избрала именно Джейсън Барнс от огромното множество държавни служители, които са били обект на задължителна проверка. Тя подсъзнателно е търсила себе си или онова огледало, което най-точно би отразило същността й. Или онзи психологически двойник, когото би могла да преекспонира на нашето внимание, защото всъщност е рисувала портрета на човек, когото отлично познава — самата себе си.
Ерго, Джени е била достатъчно самоосъзната, за да знае коя е и как е стигнала дотук. Бях сигурен в мнението, което биха изразили психиатрите: в повечето случаи самоосъзнаването е първата крачка по пътя към спасението и самоусъвършенстването. Но според мен има и случаи, при които то е най-краткият път към саморазрухата. По неизвестни причини Джени бе избрала да не се бори с демоните, които вилнееха в душата й, а обратно — да задоволява ужасните им желания.
По всяка вероятност именно това перверзно самоосъзнаване е накарало Джени да запише психология, или, както беше модно да се казва през шейсетте, да открие себе си просто защото това е единствената научна система, предлагаща необикновения шанс да се надникне в извратеното съзнание на другите. Спомних си думите, които беше употребила, когато обсъждахме поведението на Джейсън: че младежът е жертва на миналото си, че е следвал предопределението на съдбата — точно по начина, по който това предопределение ръководи всички нас. Едва сега си дадох сметка, че всъщност тя не е имала предвид Джейсън, а себе си, предлагайки ми обосновка в стил Юнг на собственото си психическо състояние.
Но да се пледира невменяемост беше изключено, независимо от степента на лудостта й. Тя правеше разлика между добро и лошо, беше наясно, че извършеното от нея е лошо във всеки морален аспект на понятието. И не напразно беше проявила толкова находчивост и изобретателност, за да не бъде заподозряна.
На практика Джейсън беше копие на собствената й тъжна биография, с изключение на едно — за разлика от нея той бе успял да избегне предопределението на съдбата.