Ами защото съм нов в тази работа, защото не съм служител на ЦРУ, защото нямам представа как трябва да помага Управлението, как действа във вътрешен план, да не говорим за федералния статут Posse Comitates, който забранява на армейските офицери да участват във вътрешни операции по прилагане на закона. Освен това не бях гласувал за този президент и на практика изобщо не го харесвах. Но дори да оставим настрана цялата тази дедуктивна логика, не виждах никакви убедителни причини, за да бъда избран за тази задача. С изключение на една — бях идеалната изкупителна жертва.
Е, може и да съм малко циничен. Скептицизмът е хубаво нещо, но се намира на ръба на пропастта, наречена параноя. Тя обаче хич не е хубаво нещо. Фактически нещата се свеждаха до доверието и въпросът беше дали мога да приема тази дама за такава, за каквато се представя.
Припомних си всичко, което знаех за мис Филис Карни. Между другото, длъжността й беше специален асистент на директора, а в подобни институции тази длъжност е само една и служебната характеристика със сигурност не включва задължението да слага две лъжички захар в кафето на шефа.
Знаех, че има петдесет и три години стаж в Управлението, че беше драскала със зъби и нокти, за да измине дългия път от секретарския стол до завидния пост, който заемаше в момента. Подробностите от този процес несъмнено биха направили служебната й биография интересна и екзотична, дори ако извън нея останат някои технически умения като стенография и удушаване с примка. Ако вземем под внимание изключителното й служебно дълголетие, тя със сигурност беше участвала и в по-груби игри, беше се опълчвала срещу не една и две едри риби, тоест — както казват момчетата от бранша — дамата беше поела своята порция лайна. Или беше много добра в това, с което се занимаваше, или беше експерт в покриването. Най-вероятно и двете.
По отношение на личния й живот знаех само, че някога е била омъжена. Мъжът й или беше починал, или бяха разведени. Тъй че в картинката не влизаше семейство, нямаше странични задължения, които да пречат на работата й. На практика беше една доста приятна и умна жена, чиито маниери, говор и начин на обличане бяха колкото старомодни, толкова чаровни и по своему съблазнителни. В нейно присъствие всеки би стигнал до заключението, че след половин век на подобна работа може да оцелее само онзи, който е в състояние да дръпне ръчката на ешафода и да продължи, подсвирквайки, по пътя си.
Спомних си думите, с които приветства появата ми в тази организация:
— Тук се работи само с високи залози, Шон. Обикновено сме последната инстанция, но понякога играем ролята и на първата. Възлагат ни задачи, които са прекалено трудни или прекалено деликатни за организацията като цяло. Макар че физически не е опасна, нашата работа е свързана със значителни рискове в професионално отношение.
— Piscem natare doces — отвърнах й аз.
Тя ме дари с един втренчен поглед, после сопнато отвърна:
— Не уча рибата да плува, а по-скоро предупреждавам един фукльо да внимава! — След което омекна и на лицето й се появи лека усмивка: — Колежът „Смит“, випуск 48-а, втора специалност латински.
Филис не беше световна знаменитост, но аз твърде скоро открих, че се познава лично с почти всички в Управлението — едно изключително важно и ценно предимство. Като всички големи организации, ЦРУ е изградено от отделни княжества и херцогства, управлявани от хора с огромно его, превърнало се е в непроходим трънак от противоречиви амбиции и реципрочни мании, с високи стени, които не се виждат, но лесно можете да забиете нос в тях. Но споменете ли, че работите за Филис Карни, все едно че сте размахали общовалиден пропуск.
— Имаш ли достатъчно убедителни причини, които биха ти попречили да се справиш с тази задача? — попита ме тя сега.
— Няколко — отвърнах аз. — На първо място, Джордж Мийни. Може би си спомняте, че между нас имаше известни търкания.
— Да, спомням си. С Джордж наистина трябва да внимаваш.
— Второ: не съм квалифициран за този вид работа.
— Никой не е квалифициран за този вид работа! — хладно отсече тя. — Не си спомням друг случай, в който някой да е обявил награда за главата на президента. А ти?
— Добре де. Добре. Нямам ви доверие.