— Може би е напуснал града.
— Може би. Началникът на екипа му е тук, в съседното помещение. Вероятно ще поговориш с него.
— Добре, да вървим.
Прехвърлихме се в съседната стая. До масата седеше агент Марк Кини, а пред него имаше бутилка диетична пепси-кола. Беше здравеняк горе-долу на моите години, със скулесто лице и тъмна коса, започнала да оредява на челото. Съвсем обикновен човек, както би трябвало и да бъде според длъжностната му характеристика.
При влизането ни вдигна глава с известно безпокойство и недоверие. Познавам този изражение, често са ме посрещали с него.
Заехме столовете срещу агента, Джени ни представи и си стиснахме ръцете. Тя с приятелска усмивка му обясни, че разговорът в никакъв случай не бива да се възприема като враждебен разпит, а по-скоро като невинен и приятелски контакт между трима федерални служители, имащ за цел да уточни някои детайли.
Кини безмълвно пресуши бутилката пред себе си.
После поведохме разговор на странични теми — семейство, Вашингтон, поредната победа на „Далас“ над „Редскинс“. Така научихме, че агент Кини има жена и три деца, работи от дванайсет години в тайните служби, очаква с нетърпение да го преместят от охраната в някой от мобилните отряди и прочие незначителни подробности. На това му се вика установяване на първоначален контакт и предразполагане на обекта. Аз обаче го наричам губене на време.
По отношение методите за водене на разпит съществуват две основни теории. Доколкото мога да преценя, тази, която в момента е на мода в Куонтико, се нарича „Техниката на Лорънс Уелк“, знаете го онзи акордеонист. При нея са напълно изключени отживелици като мигащи светлини, гумени палки и крясъци. Вместо това се препоръчва тиха музика, любезно отношение към обекта и въздържане от заплашителни жестове. Ако правилно съм схванал същността на този метод, обектът трябва да се почувства като на зъболекар и да отвори широко уста.
Много експерти и научни трудове препоръчват тази техника. Но по мое мнение, ако искате да спестите време и да стигнете до истината, най-добре е да започнете с едно приятелско коляно в топките. Образно казано, разбира се. Е, с някои изключения.
Както и да е. Въпросният мек подход обаче се нуждае от известна прелюдия. Слава богу, че човекът насреща ни си изкарваше хляба от охраната на разни дърдорковци и прояви нужното търпение. Джени приключи с общата част, придаде на гласа си необходимата мекота и подхвърли:
— Слушайте, успяхме да установим контакт с всички членове на екипа ви освен… — Хвърли кос поглед към бележника си и отчетливо изрече: — Освен с агент Джейсън Барнс.
— Джейсън? — вдигна вежди Мини. — Това е много странно.
— Нима?
— Да, наистина. Опитахте ли домашния му телефон?
— Дори изпратихме хора на адреса му. Намира се в Спрингфийлд, нали? — Джени изчака кимането на Кини и добави: — Няма го там. И колата му я няма.
— В джоба на якето си имам номерата на мобилния телефон и на пейджъра му — надигна се агентът.
— Ние също — спря го Джени. — Включва се гласова поща.
— Хм… Много странно.
— Може би има просто обяснение. Възможно ли е да е напуснал града?
— Не, Джейсън не би… Искам да кажа, че е длъжен да ме уведоми.
— Той е ерген, нали?
— Да, но…
— Пролет е, може би се радва на някоя романтична връзка.
— Изключено — засмя се Кини.
— Защо? Нали е нормален мъж?
— Джейсън Барнс хич го няма с жените. Направо е смешен. Освен това е ревностен християнин. Залагам една месечна заплата, че не е с мадама!
Джени мъдро смени тактиката и прехвърли топката на Кини.
— Вижте какво — свенливо се усмихна тя. — Тук съм в пълно неведение и ми трябва помощта ви. Нужно ми е да разбера що за човек е Джейсън.
— Добре, добре — промърмори онзи, после изведнъж се втренчи в нея. — Чакайте малко. Подозират ли го в нещо?
Беше съвсем ясно, че агент Кини смята разговора ни за приятелски, но се опасява, че Джейсън Барнс може да се превърне в негов сериозен проблем. Защото той беше командир на Барнс и ако се окажеше, че подчиненият му е замесен в ликвидирането на мъжа и жената, които охраняваха, плюс това на четиримата им колеги, в личното му досие щеше да се появи една доста гадна забележка.
Аз самият бях на мнение, че Кини е свестен човек и вероятно добър началник. Демонстрацията на лоялност винаги е достойна за уважение, особено когато идва от шефа. Но не и в този случай.
— Разпитваме всички — излъгах аз. — Трябва да знаем дали не са забелязали нещо необичайно през последните няколко дни. Колкото повече научим за Барнс, толкова по-лесно ще го открием.