Кини погледна Джени, а след това и мен.
— Прегледайте досието му.
— Със сигурност ще го направим — кимна Джени. — Но в момента предпочитаме вашето резюме, просто защото нямаме време.
За миг изпитах чувството, че Кини ще промърмори в ръкава си нещо от сорта на „агент в опасност, изпратете подкрепление“. Но вместо това той каза:
— Добре. Като за начало ще посоча, че е изключително умен. Израснал е в Ричмънд. Баща му е бил съдия. Май федерален, но не съм сигурен. Джейсън е завършил военно училище във Вирджиния и има три години служба като лейтенант в морската пехота. Оттам излиза с отличен атестат, работи безупречно и като агент. Абсолютно чист както в лично, така и в професионално отношение.
Фактически кратката биографична справка на агент Кини ни разкри повече, отколкото предполагаше или възнамеряваше той. Военен по професия, аз на няколко пъти съм бил командирован на юг. Когато съм уморен, започвам да говоря провлечено, като в детството си, дори посягам към царевичния хляб и ореховия пай, които по принцип ненавиждам. Но местните трябва да бъдат изчеткани, няма как.
Общо погледнато, Югът от моето детство създава два типа бели мъже. Първият от тях е типът на говняра, който е чист продукт на аграрната култура, пикапите и кънтри рока на Уейлън Дженингс. В момента, в който се научи да срича, той вече има претенции и започва да посещава Университета на Мисисипи и Университета на Алабама, известен с футболната звезда Брайънт Мечката — заведения, в които основни предмети са футболът, бирата и купоните за побратимяване.
На второ място е типът на южняшките аристократи или претендентите за такива, които държат децата им да учат в старомодните, но престижни учебни заведения като щатския университет на Вирджиния, университетите „Дюк“, „Уилям и Мери“ и военното училище, после ги пращат за една-две години и в армията — все още възприемана като славна институция, службата, в която е въпрос на чест. Аз съм служил с няколко южняшки джентълмени от този тип, които бяха избрали офицерската професия. По тази причина веднага ми стана ясно, че Джейсън Барнс принадлежи именно към тази по-възвишена категория.
— Благодаря, агент Кини — рече Джени. — Откога познавате Джейсън?
— От две години, откакто постъпи при нас.
— Има ли хоби? Някакви особени навици?
— Църквата и гимнастическият салон. Горе-долу това е всичко. Не пие, не пуши, не играе хазарт и не псува. Почти сигурен съм, че все още е девствен. Един истински бой-скаут, казвам ви.
— Означава ли това, че го смятате за неподкупен?
— Да. Предполагам, че е така.
— Има ли парични проблеми?
— Едва ли. Семейството му е заможно, а самият Джейсън е пестелив човек. Освен това съм на мнение, че за него парите не означават кой знае какво. Той наистина е духовен човек.
— Ясно. А някакви проблеми в кариерата?
— Никакви. Миналия месец го повишиха, цяла година преди колегите му.
— А проблеми с колегите?
Бинго. Агент Кини замълча за момент с поглед в масата, после с неудобство промълви:
— Той е… как да кажа… малко странен в общуването. Свенлив, стегнат, напрегнат. Педантичен до дребнавост, държи на устава. А това понякога опъва нервите на околните.
— Разкажете по-подробно за това, което наричате „странност в общуването“ — предложи Джени.
Кини се замисли, сякаш търсеше някаква по-мека форма на изразяване.
— Като повечето изключително умни хора, той не е особено добър в общуването. Според мен околните не са му интересни. — Нарочно гледаше към Джени, а не към мен. — Нали ги знаете как се държат гениите?
Джени не отговори на въпроса.
— Психическа стабилност?
— Нормален като вас и мен — отвърна Кини, после усети, че изявлението му съдържа доста двусмисленост, и добави: — Но личното ми мнение не е толкова важно. При нас всички минават на психотест, и то още преди да бъдем назначени.
— Известно ми е — кимна Джени. — Вие запознат ли сте с резултатите от теста на Джейсън?
— Да. Като негов командир имам право на това.
— Ще си спомните ли какво бе заключението?
— Вече ви казах, че е умен. Коефициентът му на интелигентност е някъде около 160. Без отклонения, без психически заболявания. В забележката на психолога се споменава за „известна умствена скованост“. Но не като критика. Фактически именно той дава прогнозата, че от Джейсън ще излезе един изключително дисциплиниран и отдаден на работата си агент.
— И това е всичко, така ли?
— Да, ако не броим няколко леки търкания в отношенията син-баща, които обаче са в рамките на нормалното.