Тя направи кратък оглед на помещението. Масата беше дълга и солидна, явно правена по поръчка. Около нея спокойно можеха да седнат четиринайсет души. Самата стая беше просторна, обзаведена със скъпи мебели. Домакинята очевидно притежаваше добър вкус или бе ползвала услугите на добър декоратор. На перваза над камината имаше свежи цветя, също като онези, които бяха подредени в голямата ваза в средата на масата. Цветното изобилие подсказваше за скорошен семеен празник.
Всъщност те може и да не бяха съпрузи. Догадките и предположенията са нещо доста опасно, когато се правят на местопрестъплението. Мъртвият мъж на масата би могъл да е нейният любовник, счетоводител или убиец. Не пропуснах да си отбележа, че двамината до стената гледаха главно към него, докато жената оставаше извън тяхното внимание. По един или друг начин труповете са свързани с някакво престъпление. И ако приживе между тях е имало някакви различия, насилствената смърт ги изтрива без остатък. Но въпреки това при масовите убийства винаги има един „главен“ труп, докато останалите са жертва на трите „П“ — погрешно време, погрешно място, погрешна компания. Запитах се дали младата дама във фоайето не е тяхна дъщеря.
Марголд отново се обърна към мъжете край стената.
— Кой откри жертвите?
— Дани Кавузо — отговори по-едрият агент. — Служител в „Тайсънс Корнър“, чийто офис е съвсем наблизо и по тази причина компанията е поела грижата за евентуални проблеми. Ястреба им се обаждал контролно малко преди да тръгне за работа. Винаги в шест и половина. Днес обаче не се обадил, затова позвънили те. Не получили отговор и изпратили Кавузо на проверка.
— Сам?
— Не, придружавал го е Анди Воршуски, негов колега. Входната врата се оказала отключена. Те направили светкавичен оглед на къщата и околността, след което съобщили за инцидента. Тръгнаха си веднага след нашата поява…
— Значи те са единствените, които са напуснали местопрестъплението, така ли?
— С изключение на убийците…
— Нека нещата останат така. Пълна карантина. Никой да не си тръгва без моето лично разрешение.
Агентът промърмори едно „ясно“, а тя възобнови огледа си, оставяйки ме да си блъскам главата над интересен факт № 5. Може би се опасяваше да не се объркат отпечатъците преди заснемането им от екипа криминалисти или пък аз изпусках нещо важно.
Но както и да е. Адвокатите не са експерт-криминалисти, но осем години практика в областта на наказателното право все пак предполагат наличието на някакви умения и опит. Малката входяща рана в черепа на мъжа се намираше отдясно, точно в средата на слепоочието. От мястото си не виждах изходящата рана, но сиво-червената пихтия, полепнала по скъпите тапети, беше доказателство, че съществува. Смених позицията си и направих опит да си представя мъжа жив, заел нормално положение на стола. Първото ми предположение беше, че изстрелът е бил произведен от хоризонтално положение — сякаш стрелецът е натиснал спусъка почти от упор в слепоочието на жертвата. Но след кратък размисъл реших, че убиецът най-вероятно е приклекнал и е стрелял от по-голямо разстояние — за това свидетелстваше хоризонталната траектория на куршума. Стопанката на дома беше улучена в десния заден квадрант на шията. От отломките, пръснати върху близката страна на масата, можеше да се заключи, че стрелецът е бил на позиция вдясно и малко зад нея, а дулото е било леко наклонено. Отбелязах си, че по-късно трябва да намеря време за малко разсъждения върху този факт.
Входящата и изходящата рана в главата на мъжа бяха доказателство за голямата мощност на оръжието на престъплението. Когато се използват оръжия с по-малък калибър, куршумът обикновено рикошира в черепа. От положението на младата дама във фоайето можеше да се заключи, че тя е била застреляна с куршум, който значително надвишава 22-ри калибър, но дупката в слепоочието на мъжа свидетелстваше, че едва ли става въпрос за нещо по-малко от 45-и калибър.
Заобиколих, за да погледна изходящата рана на мъжа. И веднага разбрах, че не става въпрос за рана, тъй като липсваше почти цялата задна част на черепа. Това едва ли беше дело на 38-и калибър, освен ако куршумът не е бил кух или обработен по друг гаден начин с цел причиняване на максимални поражения. По всяка вероятност се беше забил в стената — една добра новина за специалистите по балистика.
По всичко личеше, че нападението е било пълна изненада за двойката на масата за закуска. Това беше повече от ясно. Никой от двамата не беше направил опит да се изправи или да отбие нападението, още по-малко пък да разпознае убиеца си. Вероятно са си разменяли съвсем обикновени реплики, например: „Марта, подай ми захарта, ако обичаш“, после бум, ох и готово. Или нещо от сорта на: „Марта, би ли ми подала още една от онези чудесни препечени филийки?“ — „Разбира се, скъпи, а ти би ли…“ После бум, бум, ох, ох и край.