— А оттам по всяка вероятност са изчезнали. Изстрелват снаряда и моментално напускат магистралата. След което си карат спокойно, все едно, че нищо не се е случило.
— Точно така. Може би са били видени от някой, който е бил редом с тях, или друг, който вече е в болница. Длъжни сме да установим дали е така.
Тя сложи ръка на лакътя ми и каза:
— Ще помоля Джордж да накара ченгетата да свършат тази работа. Ще се обърнем и към местните радио– и телевизионни станции с молба за помощ.
Мобилният й телефон звънна и тя се оттегли няколко крачки встрани, оставяйки на мен да благодаря на мисис Бландън за неоценимата помощ.
— Да, чувам… Какво?! О, мамка му! Сигурно се шегуваш!
Обърнах се и срещнах погледа й.
— Добре де, не го казах в буквалния смисъл! — продължи тя. — Да, ясно… А сега ми разкажи всичко, което знаеш… Добре, всичко, което мислиш, че знаеш…
Замълча, притискайки апаратчето да ухото си. От време на време изхъмкваше и подхвърляше по едно „разбирам“. Така изтече една цяла минута, после тя каза:
— Най-малко един час. Хеликоптерът си отиде. Не, не мога. Най-добре се свържи с Марк Бътърман и виж дали той може да отскочи. Искам максимално подробен оглед.
Прекъсна връзката, изпусна въздуха от дробовете си и мрачно промърмори:
— Това вече няма да го повярваш!
— Пробвай ме — рекох аз, докато очите ми отново обходиха касапницата около нас.
— Солидната и красива къща на съдията Файнбърг експлодирала в момента, в който той бил пред входната врата. В седем нула-нула тази вечер.
— Филип Файнбърг ли имаш предвид?
— Да. Знаеш ли нещо за него?
— Знам някои неща… Но как… Всъщност един член на Върховния съд би трябвало да се движи с охрана, нали?
— Върховният съд има своя собствена охрана, която включва както пенсионирани ченгета, така и федерални агенти. Да си докарат по нещо допълнително, нали се сещаш? Моята служба извършва проверките и процедурите, свързани с назначенията. А след това координира съвместната дейност. — Направи къса пауза, после добави: — По принцип са добри професионалисти, но не са бодигардове. И по тази причина не са очаквали, че…
— Какво?
— Оперативният на мястото не е много сигурен… — В гласа й се промъкна гняв. — Писна ми да контактувам с агенти юристи, да знаеш! Задаваш му един обикновен въпрос, но получаваш отговор с десетина „ако“ и други условности. Предполагам, досещаш се какво имам предвид.
Добре де, досещам се.
— И какво ти каза тоя?
— Агентът, който шофирал колата на съдията, казал, че експлозията била пред входа, щетите на сградата били незначителни. Дори входната врата оцеляла. Единствената жертва е Файнбърг.
— Вероятно улучен от шрапнели — подхвърлих.
— Да, нещо такова. Според него става въпрос за осколъчен заряд, който почти прекършил на две тялото на съдията.
Обмислих чутото и тихо промълвих:
— Експлозивът е бил поставен пред вратата.
— Точно така.
Тя ми хвърли проницателен поглед и добави:
— Явно потегляш в правилната посока. Да продължавам ли?
— Разбира се — рекох. — Къщата била ли е оборудвана със сигнално-охранителна инсталация?
— Да. Електронна система за наблюдение. Вътре сензори, вън камери. Всичко последна дума на техниката, по всяка вероятност добре защитено от посегателства. След единайсети септември всички членове на Върховния съд са оборудвани с такива.
— Камерите записващи ли са или само наблюдателни?
— Записващи. Касетите се съхраняват в продължение на двайсет и четири часа, след което се използват отново.
— Убийците положително са извършили предварително разузнаване.
— Логично е — кимна тя, замисли се за момент и стигна до подходящото заключение: — Ще прегледаме записите и ще видим дали са попаднали на тях.
— След видяното тази сутрин трябва да допуснем възможността, че са запознати със системите за сигурност като цяло, а може би и със съответните детайли.
— Неправилно предположение — тръсна глава Джени. — Тайните служби и охраната на Върховния съд нямат нищо общо.
— Представи си какво може да се купи със сто милиона долара — подхвърлих аз. — Или кого…
— Добре — отстъпи тя. — Няма да го изключа като възможност.
Направих опит да възстановя събитията, при това по най-елементарния начин — като си представих как бих го извършил аз.
— Като преглеждаш записите, обърни специално внимание на доставчиците, ако съществуват. „ФедЕкс“, Ю Пи Ес…
— Невъзможно — поклати глава тя.
— Защо?
— Цялата поща, включително специализираните доставки, се подлага на стриктен скрининг за експлозиви и отрова. Включително и пратките, които пристигат директно по домовете им. След нападенията с антракс и рицин това е стандартна предохранителна мярка.