Само след две минути престой в нея всички бяхме хладни и изтрезнели, хвърляхме бегли погледи към часовниците си и търпеливо чакахме доктор Смърт да си събере снимките и да се пръждосва по дяволите. Но в един момент той каза нещо, което ми се стори колкото интересно, толкова и полезно.
Току-що бяхме приключили с разглеждането на анатомическото изложение, организирано в къщата на Белнап, когато на екрана изплува нов труп. Кокалест и съсухрен, той беше проснат на лявата си страна, на крачка от вратата на верандата.
Един поглед стигаше да се разбере, че този човек беше написал последното си юридическо несъгласие.
Докторът посочи в центъра на диапозитива и каза:
— Ето тук се вижда, че Файнбърг е бил почти разкъсан на две. Тялото му се държи само на гръбначния стълб. Дори лаикът може да прецени, че смъртта е настъпила моментално. Аз все пак не се наемам да назова точната причина, преди да приключим с аутопсията, но погледнете. — Пръстът му се насочи към следващия слайд. — Силата на взрива е била поета от дясната част от тялото на Файнбърг — тази, която е извита навън.
Последваха няколко разточителни фотографии в близък план, които показваха кървящите вътрешности, оголения гръден кош и разни други елементи от това, което до вчера бе Филип Файнбърг.
— Дълбочината на раните и следите от барут по кожата на жертвата ни дават основание да определим мястото на експлозията в рамките на един метър от мистър Файнбърг — продължи патологът. — Съдейки от ъгъла на входящите рани, можем да посочим нещо доста любопитно — бомбата е избухнала в момент, в който се е намирала на около метър височина от земята. Интересно, нали? Взривът се е осъществил на височината на бравата.
Кратка пауза, даваща възможност на присъстващите да обмислят новите възможности. Мистър Джийн Холдърман от Вътрешната сигурност замислено разтъркваше брадичката си — жест, който недвусмислено казваше: „Аха, старият номер с бомбата, вързана за бравата.“
Сякаш отгатнал мислите му, докторът продължи:
— Но ние изключихме тази възможност, тъй като не открихме никакви следи от месинг, включително и месингов емайл. Устройството се е пръснало на стотици ръбести частици, съдържащи железен боксит — смес от дребни сачми и парчета метал с назъбени краища, най-вероятно получени при взривяването на бомбената обвивка. Не знаем какво означава това. Ние се занимаваме с трупове, а не с бомби. За всеки случай изпратихме фрагменти от шрапнелите и следи от експлозива на…
— Минутка! — внезапно извика Джордж Мийни и бутна стола си назад. Очите му внимателно огледаха поредния слайд, след което се извърнаха по посока на добрия чичо доктор. — От описанията ви стигам до извода, че… — изчака да привлече вниманието на всички присъстващи и отчетливо добави: — Става въпрос за „подскачащата Нанси“. — Забелязал недоумението на повечето от хората около масата, той побърза да добави: — Ако случайно не познавате това устройство, ще ви кажа, че… — Предложи на незнаещите едно кратко описание на „подскачащата Нанси“, подчертавайки, че пораженията върху Файнбърг са типични за това оръжие. И прочие, и прочие…
А накрая им предложи следното заключение:
— Искам да споделя с вас и едно друго подозрение, което се зароди в главата ми. Полицейските следователи са на мнение, че при убийството на Мерил е използвана пушка, с чиято помощ колата му е станала неконтролируема. Направих си труда да огледам колата, въпреки че беше горяла и порядъчно смачкана. Не мога да бъда стопроцентово сигурен, но подозирам, че е станала мишена на противотанков снаряд.
Джордж бележеше точка след точка в присъствието на шефа си, директора Таунзенд, който го гледаше ококорено и кимаше.
А в погледа на мисис Хупър се четеше неподправено благоговение пред дедуктивните качества на новия вундеркинд.
Джийн Холдърман се облегна назад, ръцете му неспокойно зашариха по масата.
„Еха! — вероятно си мислеше той. — Веднъж само да порасна!“
Джени ме дари с една развеселена усмивка и аз й отвърнах.
Пустият му Джордж! Какво да го прави човек?
— Мисля, че… — обади се след кратка пауза той. — Мисля, че това може да се окаже една изключително важна улика. Как тези хора са се сдобили с толкова модерно оръжие, което се намира под строг контрол в армията?
Никой не беше в състояние да даде отговор на този въпрос.
Тишината бе нарушена от Таунзенд, който попита:
— Ти служил ли си в армията, Джордж?
— Не… Постъпих в Бюрото директно от колежа.