— Направих копия на личното му досие в тайните служби — каза тя и протегна ръка към куфарчето си. — Нали нямате нищо против да ги разпространя сред присъстващите?
Стана и тръгна да обикаля масата, разпределяйки тънките папки с подробностите от личния и професионалния живот на Джейсън Барнс. Мистър Уордъл идиотски отказа да запази мълчание и продължи да мърмори под нос думички като „предубеденост“, „прибързани заключения“ и бог знае още какво.
Персоналните досиета приличат на затворнически архиви — колкото по-дълго лежиш, толкова по-дебела е папката ти. Но след едва две години служба на негово величество информацията за Барнс беше оскъдна и суха, без да илюстрира или просветлява: бял мъж, възраст, научни степени, височина, тегло — такива неща. Папката съдържаше и годишните атестации, направени от прекия му началник мистър Кини, върху които задържах вниманието си. Той ги беше определил като „изключителни във всяко отношение“.
Интересно беше, че поради службата си в морската пехота и „забележителния си потенциал“ Джейсън беше прескочил задължителните за всеки новак проверки и бе получил директно назначение в охранителните екипи. Два пъти беше носител на високопрестижната награда „Агент на месеца“. В папката бяха приложени и благодарствени писма от двама административни ръководители, които хвалеха изключителната му работа по време на едно пътуване до Калифорния и друго в някаква африканска страна.
На хартия този човек изглеждаше добросъвестен професионалист и смелчага, който дори не се нуждае от бронезащитна жилетка.
Отделих няколко секунди, за да разгледам снимката му. Джейсън Барнс изглеждаше доста добре — високи скули, правилни черти, тънки устни и дълбоко разположени, очи, на цвят сиви или светлосини. Кестенявата му коса беше подстригана късо, безупречно сресана. Дори веждите му изглеждаха прилежно пригладени, косъм по косъм.
На пръв поглед този човек не би трябвало да има проблем с жените, повечето от които с удоволствие биха споделили леглото му. Но ако оставим настрана правилните му черти, у него имаше нещо, което не беше наред. Може би беше прекалено спретнат и това го правеше странен. Мисля, че ако се намира в едно добре осветено помещение в компанията на дами, той ще бъде пренебрегнат от всички, които са на по-малко от пет бири.
Напрегнатата тишина бе нарушена от изненаданата и доста разстроена мисис Хупър.
— Аз го познавам! — извика тя, вдигнала снимката на Барнс пред очите си. — Виждала съм го в къщата на Белнап, дори съм разговаряла с него.
— Надявам се, че и той ви помни — обадих се аз. — Разговорите ви сигурно са били топли и приятелски.
Тя ме изгледа така, сякаш бях превъртял.
Сериозно погледнато, аз, а и всички останали имахме нужда да се поотпуснем малко, да отворим душите си. При наличието единствено на предполагаеми улики и безсилието да се доберем до нещо съществено, ние неусетно започвахме да затягаме примката около врата на бедния глупчо. Винаги става така — колкото по-неизяснен е даден случай, толкова по-силно е желанието ни да набием спирачки и да започнем да се правим на умници. Но когато става въпрос за колебание и несигурност, мен много ме бива…
На практика Джейсън Барнс беше водил почтен и дори примерен живот — военно училище, три години в морската пехота, тайните служби. Живот, посветен на Бог, Родина и Семейство. Но не бива да забравяме, че престъплението се ражда в ума на човека. В случая обаче липсваше едно защо — защо този позлатен образец на пълнокръвната американска добродетелност се превръща в маниакален убиец?
Или има и друг Джейсън Барнс, прикрит и потаен, успял да заблуди своите непосредствени началници, колеги, а дори и психоаналитиците? Може би става въпрос за човек с раздвоена самоличност — наполовина Добродушко и наполовина Алчния Саймън? Като служител на тайните служби Джейсън положително е знаел за наградата, обявена за главата на шефа му. Един огромен куп пари, предназначен за онзи, който притежава достатъчно кураж да посегне към него. Но нищо в начина му на живот не предполагаше, че точно парите са искрата, която ще запали буен огън в душата му.
Разбира се, хората се променят. Всекидневната близост с неограничената власт и парите се отразява на душата и съзнанието, на самия дух. Всяка сутрин горкият неудачник се качва в очуканата си мазда и потегля към имението, където е принуден да клечи цял ден в една тясна подземна килия и да наблюдава с помощта на камерите как Господарят и Господарката посрещат лъскави мерцедеси, от които слизат джентълмени в смокинги и дами с дълги официални рокли, които се наливат с шампанско, разменят си политически услуги и пускат по някой чек в касичката на Републиканската партия.