— По всичко личи, че е точно така — отвърна Таунзенд, а по гласа му можеше да се съди, че и той не е особено доволен от откритието си.
Но преди да се гмурнем в мрачните дълбини на тази нова ситуация, Джени изключи телефона си и се върна на масата.
— Това беше Рой Елингтън от Отдела по криминалистика — съобщи ни тя. — По време на обиска в къщата на Барнс ние с Шон изпратихме обувките му за сравнение с отпечатъците, намерени в градината на Белнап. Получило се е пълно съвпадение…
Все още нацупен, Джордж все пак благоволи да наруши мълчанието си.
— Подробности — рече той.
— Маратонките на Джейсън Барнс съвпадат точно с един чифт отпечатъци, открити в градината, както и с частичните следи от стъпки, заснети в къщата.
След което Джордж зададе очевидния въпрос:
— Значи Барнс е бил в къщата тази сутрин?
Аз реших да остана верен на адвокатските си умения и отвърнах:
— Поне обувките му са били там.
— Обувките не ходят без крака! — сопна ми се той.
— В лабораторията се открили следи от тор по подметките му — добави Джени. — По всяка вероятност се е прибрал у дома, преоблякъл се е и е изчезнал…
— Вижте, преди да си правите някакви… — Гласът на Уордъл несигурно заглъхна. — Добре де, отпечатъците са си отпечатъци. Но Барнс е работил в тази къща все пак.
— Отчетохме го, Чък — меко каза Джени. — Но Барнс е допуснал грешка…
— Каква грешка?
— Снощи у Белнап е имало прием. Според книгата на охраната преди него мисис Белнап е задействала градинарския си екип. Тревата е била подстригана, лехите почистени от листа и настани със свеж тор. Това е станало около четири следобед — три часа след като смяната на Барнс е приключила…
— Да, но… Знам, ще си кажете… как да се изразя… че проявявам излишно упорство…
— Ако се е върнал след смяната да си побъбри с колегите или по друга причина, това не е било отбелязано в книгата — заключи с равен глас Джени.
— Може би са забравили…
— Няма как да проверим, нали? — обади се директорът Таунзенд. — Защото всички от смяната са мъртви…
Присъстващите посрещнаха тъжната истина с леко поклащане на глава.
Но това, което Уордъл, а и всички останали, с изключение на Таунзенд, мисис Хупър и моя милост, все още не успяваха да схванат, беше свързано с въпроса защо Джейсън Барнс би пожелал да убие президента, неговия говорител и един съдия от Върховния съд.
Явно на мисис Хупър й дойде до гуша, защото вдигна глава и обяви:
— Време е да разпратим официално предупреждение до всички федерални служители. Те трябва да променят всекидневните си навици и най-вече маршрутите, по които отиват на работа. — Очите й пробягаха по лицата на професионалистите около масата. — Някой да има нещо против?
Никой.
Представих си как утре сутринта куп федерални служители ще се сбогуват със съпруги и деца така, сякаш отиват на война, задавайки си въпроса дали да не целунат за сбогом и собствените си задници. Вашингтон просто не е подготвен за изпитания от подобен род.
Таунзенд се обърна към Джордж и навъсено изръмжа:
— До сутринта да си открил откъде са докопали военните амуниции!
Джордж мълчаливо кимна.
— Няма да е зле, ако се опиташ да разбереш с какви други оръжия разполагат — добави Филис.
Таунзенд прие мъдрото допълнеше с отсечено кимане.
— Това би ни позволило да преценим какво още биха могли да направят, а също така и рисковете, на които сме изложени.
Всички си представихме този миг. Ако убийците разполагат с противосамолетни ракети „Стингър“, значи господин президентът трябва да използва влак. Но ако имат още противотанкови снаряди, дори Овалният кабинет престава да е сигурно място. А в случай че имат антракс или атомна бомба в куфар, всички ние трябва да си търсим извинение за спешното напускане на града.
Приключил с Джордж, Таунзенд се обърна към Джени и нареди:
— Изпратете някого в Ричмънд. Искам мисис Калхун Барнс да бъде разпитана още тази вечер. — В гласа му се доловиха стоманени нотки. — Сега задачата ни е да водим разследването със същата скорост, с която убийците реализират своите планове. Федералното правителство няма репутацията на бърза институция, но аз ви призовавам да опровергаете това мнение. И още нещо: утре сутринта искам да имам определена представа за неговите съучастници.
Каза „съучастници“ така, сякаш вече нямаше съмнения или колебания относно намеренията на Джейсън Барнс. Между стените на тази зала Барнс вече беше Злодеят.
Аз обаче не бях толкова сигурен. Според мен проблемът на ФБР е там, че те непрекъснато гонят и залавят престъпници, докато аз — бившият защитник по наказателни дела, бях използвал по-голямата част от кариерата си, за да ги освобождавам. Всичко е въпрос на умствена нагласа.