Помнете правилото фифти-фифти, непрекъснато ни повтаряше един стар и уважаван професор по наказателно право. В момента, в който шансът ви за успех е фифти-фифти, вероятността да се провалите е някъде около 90 процента.
Директорът Таунзенд погледна в моя посока и добави:
— Дръмънд, ти ще имаш грижата за това…
Тъй де.
10.
С тази злощастна забележка приключи и официалната част на заседанието. Хората станаха от масата и завързаха неофициални разговори, главно в посока на взаимното информиране.
Забелязах, че Мийни беше затиснат в ъгъла от шефа си. Веднага ми стана ясно, че ще се решава съдбата му. Застанал мирно с ръце по въображаемите кантове на панталона, Джордж стоически посрещаше острите думи на директора, изстрелвани с ръце на кръста, от позиция „вирната брадичка“.
Какво ли не бих дал, за да чуя съдържанието на този разговор.
Мисис Хупър от Белия дом се оказа затисната в противоположния ъгъл, навела ухо към пъргавия дребосък Джийн Холдърман, който все още се бореше да открие смисъла на присъствието си в тази зала. Проблемът, който очевидно решаваха, беше как да залеят нищо неподозиращата общественост с този порой от лоши новини. С нетърпение очаквах сутрешните новинарски емисии на телевизионните канали просто за да видя до коя измама са прибягнали. Живо си представих говорителя, който чете с плътен глас:
Тази сутрин Белият дом съобщи, че след консултации с кмета на Вашингтон се е взело решението всички държавни служители да вземат активно участие в един интересен експеримент на пътната полиция и да пътуват за работа по различни от обичайните маршрути. — Пауза. — Останалите новини: В местните магазини се наблюдава засилен интерес към бронежилетки и блиндирани автомобили.
Единствен Уордъл не беше мръднал от мястото си, но около него беше пусто. Никой не проявяваше желание да разисква проблеми с него, да обмени информация, а дори и да му предложи някое производно на брома. Според мен той за пръв път в живота си започваше да схваща, че любимите му тайни служби са потънали в най-малко половин метър рядка субстанция, която децата наричат „а̀ко“. Между другото прелистваше папката на Джейсън Барнс и търкаше чело. Виждал съм шокирани от експлозия на артилерийски снаряд войници, които изглеждаха много повече в час. Фактически той се питаше колко по-гадно може да стане. Много по-гадно, Чък. Достатъчно е да отчетеш факта, че Барнс познава в детайли процедурите по охраната на президента, за да разбереш, че най-лошите ти кошмари все още предстоят.
Повъртях се още малко, очаквайки текущите заповеди на Филис. И те не закъсняха, но звученето им съвсем не беше приятелско. Ако беше казала нещо от сорта „Страшно съм впечатлена от детективските ти качества, Шон — както в къщата на Ястреба, така и на магистралата. Моля да ме извиниш за грубостта, но едва сега си давам сметка, че ти наистина си много добър специалист“, със сигурност щях да й засвидетелствам верността си. Но тя измъкна един мобилен телефон от дамската си чанта, показа ми с кой бутон се включва и хладно ме посъветва да се обаждам често, защото това щяло да се отрази добре на кариерата ми. Трябва да ви кажа, че госпожата беше бясна. Наистина бясна. Дори ме заплаши, че ще иска писмени доклади. Сърдечно благодаря, рекох си наум аз. Предпочитам отровната пура.
Както вече споменах, с мен не се работи лесно. Но в този момент душата ми бе пронизана от дълбоко разкаяние за трудностите и неприятностите, които бях причинил на Филис. Толкова дълбоко, че си дадох мълчалива клетва оттук нататък да се представям по-добре.
А на глас изломотих едно „бива“, надявайки се да не види кръстосаните ми пръсти.
Тя многозначително кимна и ме потупа по рамото.
— Гледай да не се издъниш.
— Нещо друго?
— Само това. Морт обработва докладите, които пристигат от различните центрове в чужбина. Изглежда, новината за наградата е получила по-широко разпространение, отколкото си представяхме.
Кимнах.
— Но почти всички чуждестранни разузнавателни централи отхвърлят идеята точно като нас — добави тя. — Заключението им е, че става въпрос за лоша шега или е някакъв по-сложен номер.
— А какво мислят в момента?
— Мислят, че имаме много сериозен проблем.
— И вероятно се радват, че не е на тяхната глава, нали?
— Фактически не е така. У тях има безпокойство, че проблемът може да е и техен.
— В смисъл?
— Отчаяно се надяват парите да не са предложени от техни хора, а в заговора да не участват нито съответните им криминални структури, нито терористите им.