— Човешката психика е крехко нещо, Маргарет — започна Джени. — Всички знаем, че Джейсън е искал да води достоен и почтен живот. Знаем и друго — че е бягал от нещо, от някакво страшно чудовище. — Помълча малко, сетне тихо добави: — Явно не е избягал достатъчно далеч.
Стресната от това прозрение, Маргарет Барнс се обърна да я погледне. Разбира се, добрият следовател трябва да намери общ език с обекта на разпита. Родителите на убиеца са обременени от силно чувство на срам и отчаяно търсят извинение за постъпката му, утеха и дори опрощение.
— Не ви обвинявам, Маргарет — все така тихо добави Джени. — И никой не бива да обвинява, особено вие самата…
— Но вие не можете… Вината не е негова…
— А на кого е вината, Маргарет?
Домакинята не отговори.
— Маргарет, помогнете ни да разберем!
Мисис Барнс отпи глътка шери, а от изражението й беше ясно, че и тя самата едва ли е в състояние да направи някакъв смислен анализ.
— Той… Неговото детство…
— Бил е лишен от майчини ласки?
— Да. А съпругът ми… Той беше доста властен… И много строг…
— Знам, че е трудно, Маргарет — насърчи я Джени. — Но Калхун е мъртъв и вече не може да ви причини зло… Никога! — Обърна се и спря магнетофона, след което прошепна: — Обещавам ви всичко да си остане между нас, каквото и да е то…
Знам защо го направи, но изключването на магнетофона беше кофти ход. Същевременно си дадох сметка, че Джени се насочва към нещо, което тотално бях пропуснал. Фактически то не беше само едно, затова бях любопитен да видя за какво точно става въпрос.
— То ще излезе наяве — прошепна Джени. — Вече не може да остане скрито… Разкажете ни, заради самата себе си. И заради Джейсън…
Мисис Барнс мълча дълго време, после наведе глава и изломоти:
— Не можете да си представите…
— Добре… Аз не искам да си представям каквото и да било. Искам да го чуя от вас. След което и вие ще се почувствате по-добре.
Маргарет Барнс се беше втренчила в лицето на Джени, но не беше ясно дали разбира какво й се говори.
— Започнете с истината за счупения ви гръбнак.
Домакинята неволно се сви на стола си.
— Не искам да говоря за това!
— Напротив, искате — тръсна глава Джени. — И винаги сте искали, нали? Направете го заради Джейсън, дължите му го.
Само две минути по-рано Маргарет Барнс беше научила, че синът й е убиец маниак; че двама агенти се бяха появили тук, за да разбият душата й; че тя ще се превърне в най-засрамената майка в държавата и че по всяка вероятност ще прекара остатъка от живота си в затвора. Разпитите са деликатна работа. Всеки опитен следовател ще ви каже, че в хода им настъпва един повратен момент (без задължително да е кресчендо), след който обектът или излива всичко, което таи в душата си, или всичко преминава в ръцете на адвокатите. И мисис Барнс потвърди това, като се обърна към Джени и попита:
— Трябва ли да повикам адвоката си?
Джени ме стрелна с поглед.
— Разбира се, мисис Барнс — изправих се аз, а на Джени подхвърлих: — Подай ми белезниците си, ако обичаш. — Изчаках задължителните няколко секунди, след което хладно заповядах: — Протегнете ръцете си, мисис Барнс. Ще получите възможност да се свържете с адвоката си от най-близкия полицейски участък веднага след като ви бъде предявено официалното обвинение.
Маргарет Барнс се втренчи в белезниците и дълго време остана така. Реално погледнато, закоравелите престъпници изобщо отказват да говорят с ченгетата, вероятно защото са минали през мелницата по няколко пъти. Но обикновените хора не могат да преценят, че обстоятелствата са срещу тях, въобразяват си, че ще блъфират и ще надхитрят ченгетата с полуистини и полулъжи. Дори когато получат първата си присъда, те често си въобразяват, че имат безупречна репутация, която трябва да защитават.
Очевидно през главата на Маргарет Барнс беше преминала комбинация от подобни мисли, тъй като тя леко кимна и каза:
— Добре. Той ме преби. Имам предвид Калхун. В онази нощ беше бесен и ме хвърли от стълбите. Беше… Всъщност не беше пиян, макар че беше пил. — Заби очи в моите, сякаш за да подчертае единствената и свята истина, която бе пожелала да сподели с мен: — Той не беше пиян!
— А след това заедно измислихте историята с автомобилната катастрофа, за да скриете истината? — подхвърли Джени.
Мисис Барнс кимна.
— Той ви заплаши, нали? — попита партньорката ми. — Предупреди ви, че това ще разбие не само вашия живот, но и живота на Джейсън.
Жената отново кимна.
— Изобщо не съм губила съзнание. — Той се надвеси над мен, но аз не бях в състояние да се помръдна. И тогава разбрахме, че съм получила сериозни наранявания. — Направи безуспешен опит да потисне стенанието, което напираше в гърдите й. — Той каза, че ще ме убие, Дженифър! И щеше да го направи, повярвайте ми. Наистина щеше да го направи! На моменти беше… брутален…