— Как?
— По много оригинален начин. Един ден просто изчезна и повече не стъпи в кантората.
— Какво? Просто ей така?
— Да, образно казано. Прие поста на преподавател, който му предложиха от Юридическия факултет на Йейл. Мисля, че беше по гражданско право. Доста по-късно Калхун разкри, че Филип беше преговарял зад гърба му за партньорство с няколко големи адвокатски кантори на север. Провалила го пълната липса на опит в съдебната зала, а и той не искал да започва от нулата. Затова според мен е приел преподавателското място — един достоен начин на оттегляне. Заплатата му била никаква, но спечелените от частната практика пари били напълно достатъчни за удобен живот.
— След което, естествено, е обвинил Калхун.
— Ами… Мисля, че е точно така — кимна тя. — При това съвсем основателно. Аз самата бях убедена, че от Филип нямаше да излезе добър съдия. Беше надарен с гениален ум, но му липсваха очарование и такт. Не умееше дори да се преструва — както правеше Калхун. Ако искате откровеното ми мнение, и двамата бяха отвратително арогантни, но Калхун умееше да се прикрива.
— Има и още, нали? — подхвърлих.
— Между тези двамата винаги имаше още, мистър Дръмънд — осведоми ме Маргарет, отпи от чашата си и продължи: — Ще повярвате ли, че опитни адвокати като тях не бяха подписали споразумение за евентуална делба? И двамата инвестираха всичките си пари във фирмата, теглейки само за лични разходи. Останалото стоеше на служебната им сметка, за да се избегнат данъците. Това беше поредната брилянтна идея на Филип. Нима не съзирате иронията?
Очите й ни огледаха в бърза последователност сякаш за да се уверят, че разбираме за какво става въпрос.
— И в един момент Калхун просто реши да задържи парите.
— Как реагира Филип? — попита Джени.
— Като всички адвокати.
— Даде го под съд?
— Да, при това с огромна ярост. Делото се гледа в местния съд. Филип се защитаваше сам — нещо, което според мен беше фатална грешка. Но както вече споменах, той притежаваше огромно его, освен това подозирам, че винаги се е мислел за по-добър адвокат от Калхун. Естествено, Калхун го разкъса на парчета. Той подчерта пред съда, че Филип няма абсолютно никаква съдебна практика, окачествявайки го като „прославил се чиновник“.
— Затова не е прието адвокатите да се защитават сами — коментирах аз.
Но тя не прояви интерес към прозрението ми, а погледна към Джени и каза:
— По-късно Филип се закле, че Калхун е уредил делото да се гледа от съдия, с когото поддържа близки отношения. Твърдеше също, че не е имал достъп до архивите на фирмата, а Калхун е представил в съда фалшифицирана регистрация, според която Филип никога не е бил пълноправен партньор.
— И не получи нищо, така ли?
— О, не, мистър Дръмънд. Съвсем не беше нищо. Искът му беше за четири милиона долара, но получи трийсет хиляди.
— А вярно ли е, че съдията е бил приятел на Калхун?
— Е, не бих казала точно приятел, но… Бяха съученици, членуваха в един и същ кънтри клуб, посещаваха една и съща църква. — На устните й се появи развеселена усмивка. — Предполагам, че са се познавали добре.
— Каква беше реакцията на Файнбърг? — попита Джени.
— Нямаше обжалване, тъй като ставаше въпрос за гражданско дело. Но според мен той стигна до заключението, че в този град няма никакви шансове. Замина си огорчен, след което никой не чу за него.
— А фирмата?
— Някъде около половин година Калхун се опитваше да я поддържа сам. Но лишен от юридическия гений на Филип, той започна да губи важни дела и…
— И си уреди да получи съдийско място — допълних аз.
— Точно така, мистър Дръмънд. Честно казано, то много повече подхождаше на таланта и темперамента му. Бързо си изгради репутацията на най-строгия съдия в щата. Съпругът ми се прекланяше пред реда и закона, знаете. В неговата зала нямаше никаква милост за престъпниците.
— Бас държа, че е било така — рекох. Нещата започнаха да придобиват смисъл, но ние трябваше да вървим напред. — И тъй, годините си вървят — проточих. — След което настъпва моментът, в който Калхун е уведомен, че се разглежда кандидатурата му за Върховния съд. Какво стана после?
Разбира се, ние с Джени можехме да си представим какво е станало: Филип Файнбърг е получил своето дълго чакано отмъщение. Но за нас беше важно да разберем кой още е бил замесен, по какъв начин. Най-общо, вече разбирахме донякъде начина, по който една от жертвите е била свързана с Джейсън Барнс. Но се нуждаехме от по-широк поглед върху нещата, трябваше да установим връзките с останалите, да разберем механизма, чрез който една семейна вражда се превръща в масово убийство.