Маргарет нямаше намерение да потвърди това обвинение, но очевидно нямаше и сили да го отхвърли. Което на практика беше без значение. Ние не се нуждаехме нито от потвърждението, нито от отричането й. А фактът, че беше предложила на Калхун да се самоубие, не можеше да се третира дори като дребно провинение, да не говорим за престъпление.
Тя продължаваше да гледа втренчено Джени, а аз останах със странното впечатление, че Маргарет Барнс изпитва радост и облекчение от факта, че ние знаем цялата истина. Съпругът й я беше превърнал в инвалид, беше разбил живота й, беше отчуждил и покварил сина й. Но тя в крайна сметка бе проявила характер, бе реагирала по различен начин от покорното и пасивно същество, за което са я вземали всички.
Часовникът ми показваше няколко минути след два.
— Кога за последен път се чухте със сина си, мисис Барнс? — попитах.
— О, оттогава са минали години.
— Знаете ли къде е?
— Не.
— Можете ли да ни съобщите името на някой от приятелите на Калхун, който евентуално би ни предложил нужната информация?
— Не познавам приятелите му.
— Ще ни се обадите ли, ако се чуете с него?
— Естествено.
Излъга, разбира се.
Извърнах се към Джени и попитах:
— Други въпроси?
— Не.
Станахме и двамата.
— Имате ли нужда от помощ, за да стигнете до спалнята си? — попитах мисис Барнс.
— Не… Мисля още малко да поседя тук.
Казахме „довиждане“ и я оставихме да гушка шерито си в стаята на най-скъпите си спомени. Там, където съпругът й беше празнувал най-големите си победи.
14.
Тед търпеливо ни чакаше отвън, което означаваше, че спокойно може да почака още малко. Отдалечихме се на половин пряка, за да не ни чува. Лично за мен това беше добре дошло, тъй като исках да се махна час по-скоро от тази къща на вкаменени ужаси. Извадихме мобилните си телефони почти едновременно. Тя се обади на Джордж, а аз — на Филис.
Двата часа потапяне във фамилните тайни на Барнс бяха напълно достатъчни, за да ми развалят настроението. Часовникът ми показваше два и четвърт — един напълно подходящ час, за да събудя Филис. За мое разочарование тя се оказа будна, тъй като вдигна още на първото позвъняване и игриво подхвърли:
— Радвам се, че си научил урока си и се обаждаш, Дръмънд. Открихте ли нещо интересно?
— Да. Джейсън е нашият човек.
— Сигурен ли си?
— Почти. Все едно, че е на прага да направи самопризнания.
— Разкажи ми.
Започнах, няма как. На метър от мен Джени правеше същото. Явно бяхме постигнали добър синхрон, тъй като свършихме едновременно и изключихме апаратите си с една и съща въздишка на облекчение.
Джени се обърна към мен и рече:
— Джордж е на мнение, че имаме достатъчно основания да искаме заповед за арест от федералния съд.
— Това е вярно.
— Снимката на Джейсън ще бъде разпратена до всички подразделения на тайните служби, ФБР, местната полиция, плюс големите вестници и телевизионни канали. Големият лов ще започне максимум след час.
— Добре го каза.
— Някакви наблюдения или забележки?
— На първо място искам да подчертая, че изключването на магнетофона беше сериозна грешка.
— Наистина ли?
— Наистина. Без никакво съмнение. В случай че хванем Джейсън и го изправим пред съда, тази част от излиянията на собствената му майка би могла да се превърне в страхотен коз за обвинението.
— Така ли мислиш? — попита тя и очите й изпитателно пробягаха по лицето ми.
— Да. Но не мисли, че го правя от дребнавост.
Тя извади магнетофона от чантичката си, след което бръкна в страничния джоб на жакета си и измъкна още един. На лицето й се появи широка усмивка.
— Всеки опитен агент си носи подкрепление.
Забил смаян поглед във втората машинка, неохотно промърморих:
— Напомни ми да не ти се изпречвам на пътя, моля те.
— С удоволствие. Ще го правя най-редовно.
— А сега нека ти задам един друг въпрос: защо е останала с него?
— По обичайните причини — сви рамене партньорката ми. — Заради общественото мнение и от обикновена практичност.
— В смисъл?
— В смисъл, че в нейните среди всичко се определя от здравия брак и преуспелия съпруг. Калхун е бил третиран като особено желан обект за бракосъчетание, преуспявал е… почти до края.
— Той й е строшил гръбнака, за бога! „Докато смъртта ни раздели“ не означава взаимно разчленяване, нали? Нима никога не й е минавало през главата, че техният брак съдържа непреодолими противоречия?
— Не очаквам, че мъж може да разбере подобно нещо.
— О, я стига!