— Истина е. Жените се подчиняват на биологията си. Тя определя нашия жизнен цикъл, тя формира предпочитанията ни. Няма надежда за разведената жена, още повече когато тя е инвалид с разбита психика и неспособна да ражда деца. Тя не може да привлече вниманието на никой мъж, затова предпочита да остане напълно зависима от Калхун — както във финансово, така и във физическо отношение. Казано иначе, тя се е чувствала принудена да спи в семейното ложе, което сама е изградила.
По мое мнение самотният живот е много повече за предпочитане от този, който бе водила Маргарет. Въпреки това Джени беше права — по всяка вероятност аз не ги разбирах тези неща. Никой мъж не би видял смисъл в избора на жените от поколението на Маргарет, да не говорим за тези с по-модерни разбирания. Въпреки че по онова време нещата са изглеждали доста по-различно от днес.
— Трябва да е бил голям мръсник — признах аз.
— Искаш ли да чуеш психологическото обяснение?
— Ами… Само ако го направиш в съкратен вариант.
Тя заби пръст в корема ми и започна:
— По принцип тези неща са фамилни. Нещо като наследство, както е при кръвосмешението и насилието над деца. Поведенчески модели, които се предават от поколение на поколение. Животът в този дом трябвало да се подчинява на семейните традиции. Може би ти е направило впечатление, че всички портрети и семейни ценности бяха от неговата фамилия.
— Забелязах единствено, че всички мъже преди Калхун са се женили за кучета. Обърна ли внимание на онова с кривогледите очи и брадавицата на носа?
Тя въздъхна и отчаяно извъртя очи.
— Господи, защо ли съм се захванала да ти обяснявам?
— Та докъде бяхме стигнали? — невъзмутимо попитах аз.
— От това, което чух, стигнах до заключението, че специфичните заболявания на Калхун са нарцистично разстройство, силна грандомания и маниакален стремеж към ред и контрол.
— За теория ли говорим, или за човек?
След този въпрос тя стигна до правилното заключение, че плиткоумният Шон се нуждае от по-просто обяснение, и свали нивото.
— За твое сведение и Адолф Хитлер е страдал от подобна невроза и функционални нарушения. Спомни си какво е направил той, за да оформи идеалното според него общество, чистата раса. Калхун е излъчвал абсолютно същата ярост и твърдост, но по отношение на една-единствена цел — собствения си син. — Тя почака да възприема чутото, след което добави: — Готова съм да се обзаложа, че и бащата на Калхун е страдал от подобни разстройства. Синовете се учат от бащите си, независимо от техните недостатъци.
— А Джейсън?
— Тук си прав, нещата наистина изглеждат доста любопитни. По всичко личи, че веригата е прекъсната.
— Но той не е женен, няма деца. Отчитайки това, ти не можеш да бъдеш сигурна, нали?
— Напротив, мога.
— Как? Защо?
— Защото видяхме как живее. Става въпрос за личност с натрапчиви идеи, която по дефиниция изобщо не би трябвало да проявява покорност пред баща си. Обратното — би трябвало да му бъде съперник и да търси конфронтация с него. Схващаш ли разликата?
— Не.
— Като дете Джейсън е станал покорен.
— Защо?
— Механизъм за оцеляване. Смразяваща оценка за бруталността и манипулативните умения на Калхун. Но важното е друго. Самият Джейсън е избрал да не се състезава — нито като дете, нито по-късно, като зрял мъж. Той не е записал право, дори не е пожелал да остане в Ричмънд. Зарязал играта на бащата си и игрището на баща си както в географски, така и във фигуративен смисъл. — Тя млъкна и очаквателно ме погледна. — Сега схвана ли? Човекът е избягал.
— Нищо не схващам.
Тъпотата ми явно започна да се отразява на търпението й. В съда бях разпитвал достатъчно психоаналитици, за да уловя предупредителните сигнали.
Човешкият мозък е нещо много специално. Функцията на всеки друг орган в човешкото тяло е проста и ясна, такива са и отклоненията в нея. Сърцето е помпа, която изтласква кръв и кислород в артериите. Спре ли да работи, спираш и ти. Същото важи за бъбреците, белите дробове, червата и т.н. Но мозъкът е друга работа: безкрайно сложен, тайнствен и дори чудат. Има случаи, при които уж функционира нормално, но на практика е тотално сбъркан.
На Джени това й беше работата: да предлага рационални обяснения на крайно нерационалните типове поведение. И май я вършеше отлично. Но дори за нейните стандарти Джейсън Барнс беше малко по-усукан случай, докато за моите той представляваше един тъмен и объркан лабиринт, който дори нямаше вход.
Джени помълча малко, после рече:
— Ето какво имам предвид. Маргарет твърди, че Джейсън е обожавал баща си, боготворил го е. Това говори ли ти нещо?