— Извинявай, че се проточи — подхвърли ми тя. — Съобщих новината не само на директора, но и на Джордж. Взехме решение да поискаме заповед за използване на специални разузнавателни средства в дома на мисис Барнс. Лично аз се съмнявам, че тя ще продължи да ни сътрудничи, след като изтрезнее…
— Няма спор — кимнах аз.
— Има и още — продължи Джени. — Те са на мнение, че можем да направим нещо по въпроса, да поемем инициативата…
От това се страхувах.
— Идеята не е добра — промърморих.
— Знам, знам. И аз се обявих против нея.
— Колкото и добра да е протекцията, Джейсън и приятелчетата му винаги могат да извадят късмет.
— Което би било срамно — въздъхна тя. — Той е най-добрият ни директор от години насам.
Недоумението върху лицето на Тед прогресивно нарастваше.
— Хей, какво говорите, за бога? — извика той.
Вместо отговор Джени погледна часовника си и изстреля:
— Тед, разполагаш точно със седем минути, за да ни върнеш при хеликоптера. Ако не се справиш, ще уредя да ти преместят задника в Аляска!
— Мааамка му! — долетя очакваният отговор на младежа.
15.
Приземихме се на паркинга пред „Охранителна техника за дома Фъргюсън“ точно в 4:45 сутринта. Сградата беше осветена като универсален магазин и съседите вероятно се чудеха дали не пропускат някоя подранила разпродажба. Но това беше Вашингтон и аз бях дълбоко убеден, че на никой не му минаваше през главата истинската причина за оживлението — че някоя секретна държавна организация използва къщата като фасада за своите операции. Господи, как успях да се забъркам с такива хора?
Филис ни чакаше отвън с две книжни кесийки в ръце.
— Четки и паста за зъби, плюс малко бебешки кърпички подаде ни ги тя.
— Благодаря — рекох. — Страшно любезно от твоя…
— По-късно ще ти изпратим сметката — хладно ме прекъсна тя.
— И аз така си помислих.
Тя сбърчи нос, очите й се присвиха.
— Защо имам чувството, че си пил, Дръмънд?
— Само едно малко — надлежно ми се притече на помощ Джени. — А може би още две-три, но всичките в интерес на работата.
След това изявление настъпи кратко мълчание.
— Както и да е — промърмори най-сетне Филис. — В Ричмънд вие двамата свършихте добра работа. Много сме доволни.
Не бях сигурен кого още имаше предвид, използвайки множествено число. Със сигурност не Джордж Мийни, а по-скоро Марк Таунзенд, чийто височайши задник може би бяхме спасили.
— Пробивът бе дело на Джени — кавалерски наблегнах аз. — Направете необходимото, за да подчертаете този факт пред директора й. Тя разтвори мисис Барнс като… като орех, фъстък…, като каквото се сетите.
— Ролята на Шон беше по-трудна — не остана назад Джени. — На него се падна да играе „лошото ченге“ и трябва да ви кажа, че се справи смайващо добре.
Продължихме още известно време в този дух. Е, малко прекалявахме, но все пак… В крайна сметка Филис спря поглед върху мен и рече:
— Убедена съм, че Дръмънд се е представил перфектно, защото е талантлив и без съмнение е обогатил ролята си.
— Знаеш как е с възрастните дами — усмихнах се аз. — Лесно се печелят.
Филис отвори уста да каже нещо, но Джени я изпревари:
— Именно Шон стигна до заключението, че следващата мишена може да се окаже Таунзенд. Това беше пример за отлична дедуктивна работа. На мен тази връзка тотално ми се губеше.
Филис отново ме дари с продължителен поглед. Който можеше да означава само едно — радва се, че ме е наела.
— Хубаво — рече тя. — Поизчеткайте се още малко, приведете се в ред и заповядайте в заседателната зала.
— Не влизай в конфликт с тази жена, Шон — прошепна Джени, заковала поглед в гърба на отдалечаващата се Филис. — Ако те интересува, това е професионален съвет.
— Да, благодаря. Нека направим една кратка рекапитулация на професионалните ти съвети. Не се забърквай с нея. Не се занасяй с мен, пази ми задника от Джордж. Хей, при това високо ниво на екипност започвам да се чудя защо още не сме хванали онези клоуни?
— А мислил ли си някога за…