— Но движещата сила при него е по-скоро гняв, отколкото алчност, нали? — подхвърлих аз.
— Така е — кимна тя. — Но защо да не убие с един куршум два заека? А не бива да забравяме и една друга възможност: да е използвал обявата като бонус за съучастниците си. По всяка вероятност те са наемници и това обяснява наличието на обещанието за възнаграждение. — Усмихна се на Филис и добави: — Съжалявам, но Управлението все още е ангажирано в тази работа.
— Трябва да завъртя няколко телефона — обяви Чарлс Уордъл от тайните служби. — Президентът и министърът на правосъдието вече са уведомени. Не знаех за участието на Клайд Бърнс — юридическия съветник, — а също така и за Евърхил. Няма да е зле, ако някой… хм… ги провери как са…
Часът вече беше 5:30 и всички ние се запитахме дали мрачният жътвар не ни е изпреварил за тази проверка. Изоставането ни все още беше значително, затова всеки опит за неговото съкращаване беше добре дошъл. Настроението в заседателната зала започваше да се променя, някои от нас дори започнаха да си мислят, че можем да изпреварим Джейсън. И защо не? Знаехме към кого би се насочил, знаехме и защо. Какво би могло да се обърка?
Отново ме обзе неприятното чувство, че изпускам нещо. Всъщност че всички в тази зала изпускаме нещо много важно.
Уордъл стана и отиде да върти телефоните. А Таунзенд премина към следващата точка, обръщайки се към Джордж:
— Докъде стигнахме с издирването на военното оръжие и оборудване?
— Лабораторията изпрати някои от заключенията си — отвърна Джордж. — Върху трупа на Файнбърг са открити следи от Композит А5. Това е експлозивът, използван в мината „подскачащата Бети“, и по всяка вероятност е достатъчен за потвърждение на използваното оръжие. Все още очакваме сведения за противотанковия снаряд… — Направи кратка пауза и добави: — Предполагаме, че оръжията са крадени. По закон военните трябва да ни докладват за всяка кражба и липса на оръжия и муниции. Проверихме архивите за подобна информация шест месеца назад.
Джордж направи нова пауза и огледа присъстващите. И той, като повечето самомнителни типове, имаше куп дразнещи привички. Но ние нямахме друг избор, освен да изтърпим постановката „аз знам нещо, което вие не знаете“, докато чуем за какво става въпрос.
— За посочения шестмесечен период са установени шейсет и осем кражби и липси на оръжие и муниции. Заповядах на хората си да проверят всички неприключени дела, отнасящи се до кражба или липса на леки противотанкови снаряди и мини от типа „подскачаща Бети“.
После затъна в отегчителни детайли, което си беше чиста загуба на време за всички нас. Особено на фона на непрестанните му подмятания, че работим в надпревара с часовника. Започнах да се питам дали не го е хванало шубето. На всички беше ясно, че звездата на шоуто е Джени, а Джордж все повече приличаше на изпълнител на поддържащата роля, който преиграва оскъдните си сцени и изрича репликите си на прекалено висок глас. По едно време все пак се досети, че е време да свършва.
— В крайна сметка се спряхме на три възможни варианта, но за съжаление нашите приятели в армията имат друго работно време и не успях да се свържа с техния Отдел за криминални разследвания.
Таунзенд изглеждаше леко раздразнен. Помълча малко, после рязко попита:
— А ти отправи ли официално искане към ОКР?
— Аз… да. Разговарях с нощния дежурен в Пентагона. Един майор на име…
— Кога? В колко часа?
— Ами… Преди около два часа.
В стаята настъпи гробна тишина.
След няколко секунди Филис се извърна към мен и попита:
— Шон, има ли по-добър начин за получаване на тази информация?
— ОКР има собствен дежурен в Пентагона — прилежно отговорих аз, избягвайки погледа на Джордж. — Но щабквартирата на отдела се намира във Форт Белвоар, Вирджиния. Трябва да потърсим връзка с генерал-майор Даниъл Тингъл, който е началник на ОКР.
Филис погледна Джордж, а след това и Таунзенд.
— Марк, може би е по-разумно да възложим тази задача на Дръмънд — подхвърли тя.
Таунзенд ме дари с един остър диагонален поглед.
— Работил ли си някога с ОКР?
Кимнах.
— Тогава започвай! — Замълча за момент, после тихо попита: — Трябва ли да напомням, че всеки изгубен час може да ни коства човешки живот? Не можем и не бива да си седим в канцелариите, заврели палци в…
— В носовете си — услужливо вметна Филис. — Иначе си напълно прав.
— Мисля, че трябва да придружа Дръмънд — обади се неочаквано Джени.
Таунзенд я погледна, после премести очи върху моя милост.
— Ама още ли сте тук?
И ние побързахме да си вдигнем чуковете.