17.
Използвахме същия хеликоптер, макар че пилотите бяха успели да се сменят, докато бяхме в сградата. Новият шеговито ни уведоми, че се казва Джимбо, а полетът до Форт Белвоар ще отнеме около двайсет и пет минути, затова да седнем спокойно и да се наслаждаваме на гледката. Щели сме да бъдем обслужени от стюардесата, която веднага след излитането щяла да ни поднесе селекция от фини вина, закуски и материали за четене.
Не съм сигурен дали Джимбо усети, като изритах гърба на облегалката му.
Мобилният телефон на Джени звънна около две минути след като излетяхме.
— Марголд — натисна копчето тя. — Да, добре. Задръжте така. — Обърна се към мен и съобщи: — Обажда се Чък Уордъл. Открили са Мийд Евърхил у дома, в леглото. Ще го преместят в централата на ФБР. — После възобнови разговора си с Уордъл, който беше на тема изграждане на защитна мрежа около Таунзенд.
Стори ми се малко странно, че Уордъл звъни на Джени. Но в хаотични ситуации хората неволно мигрират по посока на компетентността, а с помощта на малко късмет, точна преценка на времето и не на последно място — великолепните си дедуктивни способности, ние с Джени се бяхме превърнали в героите на днешния ден. След което си напомних, че нищо на този свят не е по-мимолетно от героизма.
Извадих със замах собственият си мобилен телефон, набрах номератора на Пентагона и поисках да ме свържат с дежурния в ОКР. Телефонистката реагира светкавично и отсреща прозвуча мъжки глас:
— Майор Робинс, ОКР.
Представих се и информирах дежурния офицер, че работя за директора на ФБР — една частична истина, която беше много по-впечатляваща от цялата.
— Вече сте получили запитване относно известни количества крадени муниции, нали? — попитах.
— Преди около два часа — отговори майорът. — От агент… чакайте малко. — Очевидно направи справка в дневника за външни повиквания и добави: — Мийни. Джордж Мийни. Той ми продиктува списък с докладвани кражби и помоли за помощ. Вече разпратих искане до офицерите на ОКР в съответните поделения.
— Агент Мийни каза ли ви, че въпросът е от изключителна важност?
— Аз го категоризирах като такъв — отвърна майор Робинс.
— Обяснете какво значи това.
— Означава, че заповедта задължително се кодира, а получателите разполагат със седемдесет и два часа за отговор.
— Нямате ли нещо, с което отбелязвате по-важните неща?
— Имаме. Спешните заповеди. При тях отговорите трябва да пристигнат в рамките на дванайсет часа.
Армията е измислила думата „процедура“, а майор Робинс беше изпълнил точно това, което бяха поискали от него — бързо и акуратно. Особено ако се вземе под внимание фактът, че изобщо не знае за какво става въпрос.
Не горях от желание да го притеснявам и затова подхвърлих:
— Мийни може би е пропуснал да подчертае спешността на въпроса, ето защо предлагам да ме слушате внимателно: Става въпрос за едно адски шибано извънредно положение! С оръжията, за които става въпрос, вероятно ще бъде направен опит за убийство на президента! Ако той умре, вицепрезидентът ще се рови до дупка, за да накаже виновните, но също и тези, които не са успели да го предотвратят. И по всяка вероятност ще играе крокет с топките им по добре поддържаната трева на Розовата градина. Разбрахте ли ме, майоре?
— Ъъъ… Тъй вярно, разбрах.
— Летя с хеликоптер и се намирам на петнайсет минути от Белвоар. В рамките на споменатите петнайсет минути искам да се обадите на генерал-майор Тингъл и да го помолите да ме чака в кабинета си. Кажете му и да изпрати кола да ме вземе от паркинга пред пощата, а междувременно да свика всички експерти, от които ще има нужда. Разбрахте ли ме?
— Тъй вярно, разбрах.
— Повторете.
И той го направи, дума по дума.
Измъкнах една писалка от джобчето на сакото си и промърморих:
— Дайте ми номерата на делата, които ви продиктува Мийни.
Той се подчини и аз ги записах върху дланта си. После благодарих на майор Робинс и изключих.
— Беше доста груб с горкия човек — подхвърли Джени.
— Глупости. Беше разговор между войници.
— Дай ми дефиниция на „разговор между войници“.
— Просто изложение на задачата, основни стъпки за изпълнението й, плюс заплахи за страданията, които ги чакат, ако се провалят.
Тя поклати глава.
— Добре де, какво щеше да стане, ако се бях държал учтиво и възпитано? Най-много онова копеле да ме разбере погрешно. И тогава стой, та гледай!
— Всъщност ти не можеш да обвиняваш Джордж — сви рамене тя. — За страничните хора армията е един много странен свят.
— Точно така. По тази причина той би трябвало да звънне и да поиска помощта ми.