Пред писалището му имаше два ротариански стола. Седнахме и аз без предисловия обявих:
— Намираме се в извънредна ситуация, новините са лоши.
— Че аз на това разчитам — мрачно се усмихна генерал Тингъл.
Не отвърнах на усмивката му.
— Вероятно вече знаете, че снощи на магистралния пръстен беше убит Мерил Бенедикт. Няколко минути по-късно бомба е разкъсала един съдия от Върховния съд на прага на дома му.
— Чух — кимна генералът. — А вчера сутринта е загинал и началникът на канцеларията на Белия дом. Този град полудява и аз го усещам. — Пръстът му се насочи в гърдите ми. — Не разбирам обаче какво общо има армейският ОКР с всичко това.
— Това го нямаше в новините — потвърдих. — Мерил Бенедикт е бил убит с противотанков снаряд, а Филип Файнбърг — с „подскачаща Бети“, модифицирана по начин, който позволява да бъде взривена от разстояние.
В кабинета се възцари продължително мълчание.
— Мамка му! — изръмжа най-сетне генералът.
— Не се тревожете, всички сме затънали до гуша в тая гадост.
Но генерал Тингъл очевидно се тревожеше.
— Сигурни ли сте, че става въпрос за оръжия и муниции на американската армия? — изръмжа той. — Защото в тази страна се наблюдава доста оживен контрабанден внос на руски и френски оръжия. И двете страни произвеждат аналози на нашите противотанкови снаряди и „подскачащи Бети“.
— По трупа на Файнбърг са открити следи от Композит А5, експлозива, който се използва в „подскачащата Бети“ — осведомих го аз, оставих му нужното време за възприемане и добавих: — Дежурният офицер вероятно ви е уведомил, че убийците заплашват да убият президента и по тази причина ние сме обезпокоени от начина, по който се сдобиват с оръжия, а също така и от вероятния им достъп до други взривни материали и муниции — видове, количества и прочие.
Генералът беше хладнокръвен тип и прие това, без да му мигне окото.
— Добре, значи е сериозно — втренчи се в мен той. — А сега ми кажете защо сте замесени вие, в смисъл ЦРУ?
— Защото има вероятност да са замесени чуждестранни терористи.
Той кимна.
— Срокове?
— Ако държат на думата си, ще направят опит да убият президента в рамките на следващите двайсет и четири часа.
— Мислите ли, че е възможно?
— Да, ако отчетем бройката на труповете до момента. А вие?
Той се обърна към полковник Джонсън и попита:
— Ал, колко време ще ни трябва да прегледаме архивите?
Аз побързах да се обадя още преди чернокожият великан да отвори уста.
— Това вече е направено от нашите приятели във ФБР. Имаме основателни причини да приемем, че оръжията са били придобити през последните шест месеца, от което следват и останалите ни предположения. Три от случаите отговарят изцяло на параметрите, с които разполагаме.
Продиктувах номерата и датите, които бях записал на дланта си, а полковник Джонсън излезе да донесе съответните дела. Явно отгатнал мислите ми, генералът поръча кафе. Единият от съветниците му хукна към дежурната стая, а Тингъл отново се втренчи в мен и попита:
— Имате ли опит като военен, мистър Дръмънд?
— Да — отговорих. — До известна степен.
— В такъв случай, нека разгледаме нещата в по-друга перспектива: в момента водим две войни — в Афганистан и Ирак. Това принуждава армията да транспортира оръжия и муниции в безпрецедентни след Виетнам количества. Ако посетите пристанището на Галвестън, положително ще останете с чувството, че се намирате в гигантски супермаркет, който предлага оръжие и военно оборудване. Оттам ежемесечно потеглят хиляди тонове артилерийски и танкови снаряди, резервни части и други материали, имащи пряко отношение към бойните действия.
— Искате да кажете, че ние… всъщност, вие имате проблеми с охраната? — Зададох въпроса така, сякаш местоименията действително ме затрудняваха.
— Не проблеми, а кошмари — мрачно потвърди генералът. — Три четвърти от редовния личен състав, запасните и Националната гвардия са в Ирак. Като добавим и Афганистан, почти всички военни специалисти по логистика и охрана са командировани. По тази причина сме принудени да прехвърлим част от охранителната дейност на граждански фирми, а те наемат хора направо от улицата, като им плащат по 8,90 долара на час и ги молят, да не позволяват на братовчедите си да се разхождат из складовите площи с намерението да задигнат някоя и друга карабина M16.
— Звучи много тревожно! — подхвърли Джени.
Генералът кимна.
— Ще бъда откровен: ние изобщо нямаме представа какво липсва, какво е загубено или откраднато. А по очевидни причини не можем да спрем влака и да направим нужните проверки, нали? Често става така, че липси се откриват едва след като контейнерите са стигнали Ирак или Афганистан, където са им направили съответната инвентаризация. Но в повечето случаи отговорникът за тази инвентаризация решава, че става въпрос за погрешно попълнени документи, или просто го мързи да пише рапорт за липси. По този начин никога не е ясно какво е станало с оборудването, нито пък къде го е хванала липсата — тук, по пътя или там. — Направи малка пауза и добави: — Ето защо това, което е открито и докладвано на нашия отдел, а също така и това, което ние решаваме да докладваме на ФБР, може да се окаже една малка част от действителните липси.