От информацията в папките научих, че леките противотанкови снаряди М72 се транспортират в сандъци по два, а противопехотната мина „подскачащата Бети“ — с номенклатурен номер M16А2 — в сандъци по четири. От това следваше логичното предположение, че Джейсън и дружките му разполагат с поне още един гранатомет и три „подскачащи Бети“, а аз само можех да се надявам, че нямат атомна бомба в куфар или пък кашон с антракс, напълнен погрешка от някой идиот.
Една от кражбите беше станала в оръжеен склад-бункер в околностите на Форт Худ, Тексас. Според извършената на 16 ноември инвентаризация наличностите били в ред и в добро състояние. На 16 декември била направена редовна, макар и повърхностна месечна проверка, дело на някакъв лейтенант от местния пехотен батальон, който поел управлението на бункера по силата на действащия там ротационен принцип. Тази проверка установила, че липсват наличните при ноемврийската ревизия три сандъка с 81-милиметрови минохвъргачни заряда, два сандъка с противотанкови снаряди и три сандъка с M16А2. Лейтенантът отбелязал липсите в приемния протокол и написал рапорт.
Второто неприключено следствие беше по-интересно, но от наша гледна точка и далеч по-тревожно. Според сведенията в папката на 22 декември в 2:00 часа след полунощ, на ро-ро терминал № 37 в Галвестън се появил камион с открита платформа. Шофьорът имал всички пропуски и разрешителни и бил пуснат от охраната. В откритата каросерия на машината били натоварени три контейнера и тя безпрепятствено изчезнала в мъгливата нощ. В първия контейнер имало 40 сандъка ПС, вторият съдържал 60 контейнера с мини M16А2, а в третия имало 40 карабини M16. При рутинна проверка на сутринта било установено, че никой не е изпращал такъв камион, и бързо се стигнало до прозрението, че разрешителните и останалите документи, представени на охраната, са били фалшификати, при това много добри.
Искрено се надявах, че това не е нашият случай, защото с подобна огнева мощ Джейсън и неговите приятели вероятно биха могли да превърнат Вашингтон в Багдад.
Но отличителните белези бяха налице: превъзходна организация, дръзки и умни действия. Лошо.
Последната кражба беше едновременно тайнствена и дръзка, извършена с голяма доза гениална импровизация. На 9 февруари, отново във Форт Худ, се провеждали редовни учения по стрелба. В тях участвали три взвода войници, всеки на отделно стрелбище. След приключването им и трите докладват за липси на оръжие и муниции. От танковия полигон тайнствено се изпаряват два сандъка с ПС М72, а двайсет минути по-късно инженерната част, която тренира боравенето с експлозиви, съобщава за липсата на сандък с мини M16А2, десет килограма пластичен експлозив С4 и две сандъчета с капсулдетонатори. И накрая, броени минути по-късно, един друг пехотен взвод, намиращ се на друго стрелбище, докладва за липсата на двайсет щурмови гранати М203 плюс устройство за тяхното изстрелване.
Рапортите постъпват в щаба, командирът на поделението пощурява от гняв и заповядва пълна блокада на района. Три часа по-късно край една от танковите полоси са открити двама инспектори, плътно омотани с въже от палатка. Според тъжния им разказ те спрели да помогнат на някакъв войник, който им махал с ръка от полосата, а след това измъкнал флакон с невропарализиращ газ и ги изпратил в Страната на сънищата. След събуждането си установили, че им липсва както джипът, така и лентите за ръкав, удостоверяващи правото им на достъп до полигоните. На следващата сутрин открили джипа им зарязан встрани от друга танкова полоса.
Тази кражба беше много любопитна и обезпокоителна, но най-опасна си оставаше онази на пристанището в Галвестън. В случай че Джейсън се е сдобил с толкова много огнева мощ, вероятността за пряка атака срещу Белия дом рязко нарастваше. Погледът на генерал Тингъл се спря върху мен, после се измести и към Джени.
— Е, какво ще кажете?
Бях убеден, че поставя риторичен въпрос. Нямахме какво да кажем, защото нямаше за какво да се заловим.
Тингъл се обърна към дъното на помещението и покани новодошлия да седне на масата, а към нас подхвърли:
— Старши подофицер Ерик Танър, нашият щатен експерт по охраната на оръжия и муниции. Един от най-опитните ни следователи.
Разменихме си ръкостискания, след което Танър директно заяви:
— Ако зад тези убийства стоят чуждестранни терористи, значи вие напразно си губите времето с тези кражби.